French
DeutschДиаманди Ихчиев – Уикипедия
| Диаманди Ихчиев | |
| български османист, библиограф, архивист и палеограф | |
 | |
| Роден | Диаманди Андреев Ихчиев |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Истанбулски университет |
| Семейство | |
| Деца | Никола Ихчиев Васил Ихчиев Андрей Диамандиев Любен Ихчиев |
Диаманди Андреев Ихчиев е български учен османист, библиограф, архивист, палеограф, специалист по османско изворознание, дипломатика и палеография, член на Българското историческо дружество.[1][2][3]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Ихчиев е роден 1854 година в будно българско търговско семейство в централномакедонския град Велес, който тогава е в Османската империя. Учи във Велес при Константин Босилков, в Щип при Йосиф Ковачев в 1871 – 1872 година и в Мактеби хукук – Висшето училище за правни науки в Цариград.[1]
В 1873 година става учител в Тиквешка каза, а от 1874 до 1884 година се занимава с търговия във Велес.[1]
В 1884 година се установява в новообразуваното Княжество България и работи като адвокат в Кюстендил и София.[1] В 1885 година става секретар на Окръжното управление във Враца.[1] В 1890 – 1895 и в 1910 – 1911 година е преводач от турски език в Министерството на външните работи.[1]
От 1900 до 1908 година е уредник на турския архив (по-късно отдел „Ориенталски сбирки“) на Народната библиотека.[1] Превежда и издава множество османски документи,[1][3] придружени с исторически изследвания за кърджалиите, спахийството, поземлената собственост, положението на населението в българските земи.[3] Автор е на документалния том „Турските документи за Рилския манастир“, издаден в 1910 година.[1] В него са събрани 625 документа и с него се създава нова изворова база за изследване на историята на този важен религиозен и културен център на българската нация.[3]
Ихчиев е баща на историка Андрей Диамандиев (1882 - 1957),[3] на филолога Любен Ихчиев (1887 - 1959),[3] на просветния деец Никола Ихчиев (1890 - 1916) и на дееца на ВМРО Васил Ихчиев (1895 - 1925).[4]
Умира в София в 1913 година.[1]
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| Петруш Тр. Ихчиев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Андрей П. Ихчиев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Пантелей Ихчиев | Диаманди Ихчиев (1854 – 1913) | Петър Ихчиев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Андрей Диамандиев (1882 – 1957) | Любен Ихчиев (1887 – 1959) | Никола Ихчиев (1890 – 1916) | Васил Ихчиев (1895 – 1925) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- „Материали за историята ни под Турското робство“, публикувано в сп. „Известия на историческото дружество в София“, книга I, София, 1905 година
- „Материяли за историята ни под турското робство“, публикувано в „Известия на Историческото дружество в София“, Книга ІІ, страници 91-208, София, 1906 година
- "Турски държавни документи за кърджалиите", публикувано в "Сборник за народни умотворения, наука и книжнина", книга XXII и XXIII, София, 1906 – 1907 година
- "Турските документи на Рилския монастир", София, 1910 година
- "Исторически принoс за "войниганите" при турската войска от 1374 год. дори до 1839 год. след р. хр. - до Танзимата"
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж з и к Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. VII (от фонд № 381 до фонд № 599). София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1986. с. 174.
- ↑ Диамандиевъ, Андрей. Д. А. Ихчиевъ (по случай предстоящата 25-годишнина отъ смъртьта му) // Известия на Историческото дружество 14 - 15. 1938. с. 186 - 194.
- ↑ а б в г д е Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 178.
- ↑ Енциклопедия България, том 3, Издателство на БАН, София, 1982.
|
