Димитър Груев – Уикипедия

Димитър Груев
български революционер
Роден
Починал
1976 г. (97 г.)
Учил вИстанбулски университет
Народен представител в:
XIX ОНС   
Димитър Груев в Общомедия
Честване на Св. св. Кирил и Методий в Одрин в 1897 г. В средата е управляващият Одринската епархия архимандрит Софроний Първов. Вляво от него Благой Димитров, Олга Хаджииванова, учителка и дъщеря на Димитър Хаджииванов, директор на Одринската гимназия. Вдясно от Софроний с шапката - Петър М. Матеев, български търговски агент в Одрин от 1897 до 1904 г. с жена си (с шапката) и сестра ѝ. На втория ред отдолу между учениците оркестранти в средата, с брада и фес на главата е капелмайсторът Якубиян (Евтим Николов). Вляво от него Димитър Стаматов, Димитър Попниколов, Боян Хаджиниколов (цивилен като външен ученик), вдясно Михаил Нейчев от Лозенград, а в реда зад Якубиян вляво Христо Боботаков (прав с цигулка до ученичката), вдясно - Димитър Груев, Георги Хаджиатанасов, Коста Георгиев, Михаил Балджиев. В първия ред на седналите, между малките деца са учителите Христо Генчев, историк, а на лявата му ръка Христо Попвасилев, литератор. Между тях двамата едно малко момиче

Димитър Груев Димитров е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Груев е роден в 1878 година в Лозенград, днес Къркларели, Турция. Ученик е в Одринската българска мъжка гимназия „Д-р Петър Берон“. След завършване на образованието си остава да работи като учител в гимназията. В 1896 г. става член на ВМОРО. През 1900 г. е избран за секретар-касиер на околийския революционен комитет в Лозенград, където е учител. В същата година през юни е арестуван при Керемидчиоглувата афера. Съден е и жестоко инквизиран в Одринския затвор. Осъден е и е изпратен на заточение в крепостта Паяс кале в Мала Азия. Амнистиран е през март 1907 година.[2]

След Младотурската революция в 1908 година става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Лозенград.[3]

По-късно учи право в Лозана и Цариград (1912). Народен представител (1919), един от основателите на Тракийската организация. Автор е на „Спомени на заточеника“, София, 1965 г.[2]

Умира в 1976 година.[4][5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. VIII (от фонд № 601 до фонд № 800). София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1995. с. 51 - 52.
  2. ↑ а б Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 37.
  3. ↑ Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.
  4. ↑ Михаил Γерджиков и подвигът на тракийци 1903 г. съст. Надежда Недкова, Евдокия Петрова - Именен показалец.
  5. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 107-108.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Димитър_Груев&oldid=11640266“.