Димитър Ларгов – Уикипедия

Димитър Ларгов
Лична информация
Прякор	Митата
Роден	Димитър Симеонов Ларгов 10 септември 1936 г. София, България
Починал	26 ноември 2020 г. (84 г.) София, България
Пост	Полузащитник
Юношески отбори
1946 – 1953 Червено знаме (Сф)
Професионални отбори¹
Години Отбор М Г 1954 – 1955 1956 – 1967 Септември (Сф) Славия ? 220 (?) (19)
Национален отбор
1959 – 1966 България 20 (0)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Димитър Симеонов Ларгов (10 септември 1936 – 26 ноември 2020) е български футболист, полузащитник. Клубна легенда на Славия (София).^[1] След края на състезателната си кариера работи дълги години като футболен ръководител.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

На клубно ниво[редактиране | редактиране на кода]

Ларгов започва да тренира футбол в школата на Червено знаме (София). Впоследствие преминава в Септември (София), където играе два сезона.^[2]

В началото на 1956 г. е привлечен в Славия (София) по настояване на тогавашния старши треньор Анастас Ковачев. От сезон 1957 се утвърждава като основен футболист в състава. Играе за „белите“ близо 12 години, в които записва общо 258 официални мача и бележи 20 гола – 220 мача с 19 гола в „А“ група, 30 мача с 1 гол за купата и 8 мача в евротурнирите.^[3]

Със Славия печели три пъти националната купа през 1962/63, 1963/64 и 1965/66. Вицешампион в „А“ група през 1958/59 и 1966/67, както и бронзов медалист през 1963/64, 1964/65 и 1965/66. През сезон 1966/67 с отбора достига до полуфинал в европейския турнир КНК. „Заслужил майстор на спорта“ от 1965 г.

Национален отбор[редактиране | редактиране на кода]

Ларгов дебютира за националния отбор на 13 май 1959 г. в контрола срещу Нидерландия. За две години натрупва 17 мача за България, след което обаче селекционерите на селекцията спират да разчитат на него.

Пет години по-късно България завършва с равен брой точки с Белгия в своята квалификационна група за световното първенство, която включва още и тима на Израел. У дома „лъвовете“ печелят срещу белгийците с 3:0, но като гост губят катастрофално с 0:5. Стига се до бараж на неутрален терен. Заради тежкото поражение два месеца по-рано селекционерът Рудолф Витлачил решава да направи сериозни рокади в състава и привиква няколко ветерани. Един от тях е Ларгов. На 29 декември 1965 г. той извежда националния отбор като капитан на Стадио Комунале във Флоренция. България печели мача с 2:1 и се класира на Мондиала, а Ларгов впечатлява с духа и волята си на терена.

Общо той изиграва 20 мача за „А“ националния отбор.^[4] Последното му участие е именно на Световното първенство в Англия, където играе при загубата с 1:3 от Унгария на 20 юли 1966 г.

Извън терена[редактиране | редактиране на кода]

Ларгов завършва Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Президент на БФС (1991 – 1993) и на Славия (1984 – 1989 г.). През 2013 г. е удостоен с орден „Стара планина“ II степен. Почива на 26 ноември 2020 г.

Статистика по сезони[редактиране | редактиране на кода]

Включени са само мачовете от първенството.

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Славия (София)

• Национална купа – Носител (3): 1962/63, 1963/64, 1965/66

Източници[редактиране | редактиране на кода]

п б р     Състав на България - Летни олимпийски игри 1960    1 Г. С. Найденов • 2 Ракаров • 3 Манолов • 4 Кирчев • 5 Ковачев • 6 Ларгов • 7 Диев • 8 Цанев • 9 Якимов • 10 Колев  •11 Китов  •12 Пърчанов  •13 Г. Й. Найденов  •14 Николов  •15 Димитров  •16 Пенчев  •17 Абаджиев  •18 Дебърски  •19 Илиев  • Треньор: Орманджиев

п б р     Състав на България - Световно първенство 1966    1 Найденов • 2 Шаламанов • 3 Вуцов • 4 Гаганелов • 5 Пенев • 6 Жечев • 7 Дерменджиев • 8 Китов • 9 Аспарухов • 10 Жеков  •11 Колев  •12 Методиев  •13 Якимов  •14 Котков  •15 Ларгов  •16 Костов  •17 Абаджиев  •18 Янчовски  •19 Апостолов  •20 Давидов  •21 Симеонов  •22 Деянов  • Треньор: Витлачил