French
DeutschДимитър Миладинов – Уикипедия
| Димитър Миладинов | |
| български фолклорист | |
 | |
| Роден | 1810 г. |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Истанбул, Турция |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Константин Миладинов[1] Наум Миладинов |
| Димитър Миладинов в Общомедия | |
Димитър Христов Миладинов е български възрожденски просветител, книжовник, фолклорист и борец за национална независимост. Той е брат на Константин Миладинов и Наум Миладинов.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
| “ | Жените, преплитайки ръце и тъжейки, казваха: „Е! Шчо црна змія не късна. Е! Златен цар Никола, шчо ни остае! Шчо ке чинеме міе сиромаси без тебе!“ Бях неутешим, докато плачеха. И майки, и бащи горчиво плакаха. Неговата свята сянка нека бъде посредник за нас по-близко до Бога, и героичната му душа нека невидимо витае, въодушевявайки всички. Дим. Миладин. Битоля. | ” |
Роден е през 1810 г. в град Струга. Послушник е в манастира „Свети Наум“. През 1829 г. учи в гръцко училище в Охрид при Димитър Мокрянин и хаджи Пульо Самарински.
В периода 1830 – 1832 г. работи като учител в Охрид, след това продължава образованието си в гимназията в Янина (1833 – 1836 г.). В годините между 1836 – 1839 г. учителства отново в Охрид, но е принуден от гръцкия владика да напусне училището. Преподава в училищата в Струга (1839 – 1840 г.), Кукуш (1840 – 1842 г.) и отново в Охрид (1842 – 1845) и Струга (1846). По това време се среща с украинския филолог Виктор Григорович, който прави продължителна етнографска обиколка из българските земи и който го вдъхновява да започне да събира фолклорни материали.[2]
По-късно Миладинов е учител в село Магарево, Битолско (1849 – 1852) и в гръцко училище в Битоля (1852 – 1854). По време на Кримската война (1853 – 1856 г.) обикаля Босна и Херцеговина. През 1856 г. като учител в Прилеп успява да въведе изучаването на български език в гръцко училище. Заради родолюбивата си дейност е преследван от гръцкото духовенство. Учителства в Кукуш (1857 – 1859 г.), Струга (1859 г.), Охрид (1860 – 1861 г.), продължава борбата за равноправие на българите и тяхната култура. Обнародва дописки в „Цариградски вестник“ (1860 г.), обикаля македонски села и градове, за да събира помощи за дострояването на българския храм „Свети Стефан“ в Цариград. Обявен за „царски душманин“ и арестуван от турски власти на 16 февруари 1861 г. Лежи в затворите в Охрид, Битоля, Солун, Цариград.[3]
По клевета на гръцкия владика Мелетий Преспански и Охридски е арестуван в Струга, а през Битоля и Солун е откаран в Цариградския затвор, където умира на 11 януари 1862 година,[4] вероятно от тиф. Има съмнения, че е отровен заедно с брат си Константин от фанариоти.
Основната заслуга на Димитър Миладинов е събирането и издаването на сборник с автентични народни песни от различни краища на българското земище под заглавието „Български народни песни“ (юни 1861 г., Загреб, заедно с брат си Константин Миладинов).
Димитър Миладинов се жени за Митра (Димитра) Матова, дъщеря на Наум Матов, един от стружките първенци, в 1842 година. Няколко години след сватбата семейството се премества в по-широката и удобна Матова къща.[5] Имат 6 деца: Елисавета (женена за Кузман Шапкарев), Пантелей (Пантелеймон, Панде, Страшимир), Царевна (Василикия), Фросина, Милица (Анастасия) и Златица. Димитър Миладинов е дядо на професор Владислав Алексиев.
Родословно дърво[редактиране | редактиране на кода]
| Христо от Кавая | Стойка | Христо Миладинов (1783 – 1830) | Султана Миладинова (ок. 1785 – 1860) | Георги Миладинов | Никола Миладинов | поп Иван Миладинов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Каваеви | Митра Матова (около 1824 – 1894) | Димитър Миладинов (1810 – 1862) | Константин Миладинов (1830 – 1862) | Атанас Миладинов | Матей Миладинов | Наум Миладинов (1817 – 1897) | Кръста Миладинова | Поп Янче | Апостол (Нелко) Миладинов | Анастас Миладинов (? – 1891) | Ана Попова (? – 1903) | Георги Янчев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Пантелей Миладинов (1849/50 – ?) | Кузман Шапкарев (1834 – 1909) | Елисавета Шапкарева (1846 – 1870) | Царевна Миладинова (1856 – 1934) | Никола Алексиев (1851 – 1941) | Милица Икономова (1846/47 – 1894) | Георги Икономов (1836/37 – ?) | Еленка Миладинова | Ангел войвода | Климент Миладинов (1865 – ?) | Мария Илчева | Дионисий Попянчев (1870 – 1940) | Митра Наумова | Христо Миладинов (? – 1873) | Иван Миладинов (1867 – 1942) | Зафир Миладинов (1864 – 1918) | Ана Миладинова (? – 1928) | Лев Попов (1865 – 1935) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Наум Миладинов (? – 1946) | Владислав Алексиев (1884 – 1962) | Наум Миладинов (1897 – 1982) | Йорданка Миладинова (1900 – ?) | Вангел Миладинов (1871 – 1905) | Боянка Миладинова (1873 – 1974) | Георги Миладинов (1869 – 1903) | Милица Миладинова (1875 – ?) | Васил Миладинов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Христо Миладинов (1899 – 1944) | Костадинка Миладинова (р. 1940) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Янко Миладинов (р. 1943) | Георги Миладинов (р. 1934) | Милка Миладинова (1930 – 2021) | Елисавета Миладинова (1932 – 2019) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Атанас Миладинов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Бѫлгарски народни пѣсни. Собрани отъ братья Миладиновци, Димитрıя и Константина и издадени отъ Константина. Въ Загребъ. Въ книгопечатница-та на А. Якича, 1861
- Царевна Миладинова за баща си Димитър Миладинов и чичо си Константин Миладинов
- Емил Георгиев. „Благата кръв“ на братя Миладинови Архив на оригинала от 2007-09-27 в Wayback Machine.
- Български народни песни
- Елисавета Миладинова и Александър Гребенаров за братя Миладинови
- Михаил Арнаудов – Трагедията на един бележит възрожденец. в: Дела и завети на бележити българи. С. 1969, с. 207 – 216
- Дописка от Димитър Миладинов за въвеждането на български език в училищата и църквите в Охрид и Струга, публикувано във в-к „Цариградски вестник“, год. X, бр. 476, Цариград, 26 март 1860 година
- „Во Охрида 1860 Марта 6“, дописка на Д. Миладинов за строенето и отварянето на ново българско училище в Охрид публикувана във в-к „Цареградский вестник“, год. X, бр. 476, Цариград, 26 март 1860 година
- - Стружко културно-просветно братство „Братя Миладинови“ – „Братя Миладинови Димитър *1810 и Константин *1830 – за памет на 75 години от мъченишката им смърт (1862 януарий 1937)“, София, 1937 година
- Иван Миладинов от Струга, Вардарска Македония – „Братя Миладинови (Биография)“, София, 1932 година
- Иван Хаджов от Струга, Вардарска Македония – „Братя Константин и Димитър Миладинови“, София, 1944 година
- Кузман Шапкарев от Охрид, Вардарска Македония – „Материали за животоописанието на братя Х. Миладинови, Димитрия и Константина. С прибавлнение нещо и за живота на Нака С. Станишев“, Пловдив, 1884 година
- „Български народни песни“, Загреб, 1861 година
- "Tѫга за югъ; На чужина", публикувано във в. „Дунавскый лебедъ“, брой 20, Белград, 1861 година
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Братя Миладинови.
- ↑ Вакарелски, Христо. Етнография на България. София, Наука и изкуство, 1977. ISBN 978-954-320-582-0. с. 34.
- ↑ Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 169 – 170.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 412.
- ↑ Михайлов, Крум, Шалев, Димитър. Стари български родове. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 101.
|
