Димитър Яранов – Уикипедия

Димитър Атанасов Яранов е виден български географ, геоморфолог и тектоник, професор в Софийския университет.^[1][2][3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Яранов е роден на 21 октомври 1909 година в Солун, тогава в Османската империя, днес в Гърция. Син е на учения и революционер Атанас Яранов. Завършва география през 1933 година в Софийския университет. От 1933 до 1935 година специализира в Хумболтовия университет в Берлин, където защитава докторат по геотектоника. През 1936 година е избран за доцент, от 1938 година е извънреден, а от 1946 година – редовен професор в катедра Физическа география в Софийския университет. В 1937 година чете лекции в Сорбоната в Париж, в 1942 година – Хумболтовия университет в Берлин, Участва в експедиции в Западна Африка, Сахара, Средиземноморския басейн, Мала Азия и другаде.^[1] През 1942 година Димитър Яранов повторно е избран за секретар на Македонския научен институт. Яранов е назначен за ръководител на българското представителство в Солун, което има за задача да събира и обобщава етнодемографските статистически данни за региона.

През 1942 – 1944 година Димитър Яранов е културен аташе в Берлин, Германия. След Деветосептемврийския преврат е подложен на преследвания.^[4] През 1945 година професор Яранов, заедно с Иван Дуйчев и Веселин Бешевлиев са представени от гръцкото правителство пред Международния трибунал, за да бъдат съдени като военнопрестъпници. По настояване на тогавашното югославско правителство наказателното производство срещу тях е снето. Междувременно Димитър Яранов е назначен през септември 1946 гоодина за главен геолог в югославската Служба за хидротехническо проектиране в Скопие. Там той работи в продължение на една година, като по един месец всеки семестър пребивава и в София, изпълнявайки задълженията си като професор в Софийския университет. През есента на 1947 година е издаден указ, с който се уволняват окончателно от Университета професорите Иван Батаклиев и Димитър Яранов. През 1946 година Македонският научен институт публикува крупното изследване „Македония като природно и стопанско цяло“, в което обаче отсъстват понятия като „българско население“, „македонски българи“ и т.н. Според изследователите Георги Даскалов и Александър Гребенаров трудът е дело на Димитър Яранов, който предпочита да остане анонимен заради извършената подмяна в понятията по политически причини.^[5] През март 1948 година той вече е назначен на работа като главен геолог във ВТО „Хидроенергопроект“ – държавна проектантска организация. От 1949 до 1954 г. работи като геолог в проектантска организация към Министерство на електрификацията. Проучва язовирите Искър, Кърджали, Пасарел, каскадата Белмекен-Сестримо и други. От 1959 г. работи в системата на геоложките проучвания, ръководител на секция „Тектоника“ в Научноизследователския геологически институт при Главно управление за геоложки и минни проучвания.^[1] През 1954 година е повишен като главен консултант в Дирекцията за инженерно-геоложки и хидрогеоложки проучвания. От 1948 до 1958 година той е автор или ръководител на колективи, съставили 51 инженерно-геоложки доклада. През 1958 година проф. Яранов е назначен за главен геолог и заместник-директор на новосъздадения Научен институт за геоложки изследвания (НИГИ), като същевременно е и ръководител на Секцията по геотектоника към института. През 1961 година Яранов получава покана от Главната дирекция на ЮНЕСКО да оглави от есента на 1962 година Катедрата по геологични науки в новосъздадения университет в Ла Пас, Боливия, но той отказва.^[1]

Умира на 14 август 1962 година.

Димитър Яранов е баща на художника Атанас Яранов.^[6][7]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

• "Aperçu de Geographie Physique; La Bulgarie", София, 1936 година
• Страници из историята на сръбско-бѣлгарските взаимни отношения. – Макед. прегледъ, год. VIII, кн. 2, 1932, с.71 – 112; кн. 3, с. 75 – 128; кн. 4, с. 85 – 130.
• Разлогъ. Областно географско изучване I. – Макед. прегледъ, год. VIII, кн. 2, 1932, с.71 – 112
• Разлогъ. Областно географско изучване II. – Макед. прегледъ, год. VIII, кн. 3, 1932, с. 75 – 128
• Разлогъ. Областно географско изучване III. – Макед. прегледъ, год. VIII, кн. 4, 1933, с. 85 – 130.
• Антропологични изучвания на населението въ Разлогъ. – Макед. прегледъ, год. VII, кн. 4, 1932, с. 25 – 46
• Преселническо движение на българи отъ Македония и Албания къмъ източнитъ български земи презъ XV до XIX вѣкъ – Мак. Пр., год. VII (1932), кн. 2 – 3, с. 63 – 118.
• Въпросътъ за етническото потекло (етногенезиса) на българитѣ от Западна България и Македония презъ послѣднитѣ 10 години. – Макед. прегледъ, год. ІХ, кн. 1, 1934, 31 – 52
• Името на градъ Ямболъ. – Макед. прегледъ, год. ІХ, кн. 2, 1934, 17 – 24
• Градъ Пиротъ – Макед. прегледъ, год. Х, кн. 1 и 2, 1936, 16 – 25
• Инверсниятъ спрямо тектониката релефъ – сравнителни геоморфоложки проучвания, Печатница Художникъ, 1934 г.
• Бѣломорска Тракия и Приморска Македония. Географски очеркъ. IІ. Обща част. – Год. СУ, Историко-филолог. фак., кн. ХХХІIV, 1938, с. 1 – 139.
• Средиземноморските земи – първа частъ, Год. СУ, Историко-филолог. фак., кн. ХХХV.5, год. 1939, с. 1 – 138
• Средиземноморските земи – втора частъ, Год. СУ, Историко-филолог. фак., кн. ХХХVІ.3, год. 1940, с. 1 – 164
• Средиземноморските земи – трета частъ, Год. СУ, Историко-филолог. фак., кн. ХХХVІІ.2, год. 1941, с. 1 – 153
• Островъ Самотраки: Географска скица. – Изв. БГД, 6, 1939, с. 61 – 84.
• Македония или „Южна Сърбия“? – Макед. прегледъ, год. ХII, кн. 1, 1940, с. 43 – 62.
• Мѣстото на Македония. – Макед. прегледъ, год. ХII, кн. 4, 1941, с. 22 – 33.
• Минералнитѣ богатства на Македония. – Макед. прегледъ, год. ХIII, кн. 1, 1942, с. 21 – 41.
• Льосът и льосовидните седименти в България, 1956 г.
• Тектоника на България, 1960 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

• Професор Димитър Яранов – Антропогеографски етюди
• Професор Димитър Яранов – Реабилитацията

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Портал „Македония“