Дине Абдураманов – Уикипедия

Дине Абдураманов
български революционер
Роден
Починал
Семейство
ДецаНикола Абдурахманов
Дине Абдураманов в Общомедия
Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Абдураманов (38-и във втората колона).

Дине Клюсев Абдураманов[1] или Абдурахманов, известен като Дине Абдурамана или Обдурмано, е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Дине Абдураманов е роден през 1872 година в будното българско леринско село Пътеле (днес Агиос Пантелеймонас)[1], тогава в Османската империя, днес в Гърция. Влиза в редовете на ВМОРО още в 1896 година и става ръководител на местния революционен комитет в Пътеле. Влиза в група за доставки на оръжие заедно с Лазар Бицанов, Пандил Шишков и Стефан Настев[3]. Излиза нелегален в четата на Марко Лерински, с когото е близък приятел.

През юни 1902 година Марко влиза с четата си в родното село на Дине Абдураманов, за да накаже предатели на организацията. Четата е предадена и обкръжена от турски войски. В сражението войводата Марко загива, а всички четници се изтеглят. Дине Абдураманов отказва да се оттегли с другарите си, барикадира се в собствената си къща и шест часа се сражава сам с турските войски. Турците използват за жив щит жена му, дъщеря му, сестра му и вуйчо му, но Дине отказва да се предаде и стреля срещу обсадата, като убива и роднините си. След като свършват боеприпасите му с втурва с ятаган срещу турците и загива на 13 юни.[4] С него загиват още Ване Попов от Неокази, Кръстю Торбанов от Сетина и Найдо от Добровени.[1] Така според Христо Силянов Дине

Изми срама на селото си чрез един от най-редките подвизи в македонската освободителна борба и изобщо в историята на революциите.[5]

Неговият син Никола Абдурахманов е деец на ВМРО и участва в атентата срещу Спас Хаджипопов през 1926 година в Битоля.[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 7.
  2. Енциклопедия „България“, том 1, Издателство на БАН, София, 1978.
  3. Спомени на Георги Попхристов promacedonia.org
  4. Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 11.
  5. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 140.
  6. Колектив. Македония – история и политическа съдба (1912 – 1941), Том II, Издателство „Знание“ ООД, 1998, стр. 181.