Добряджил – Уикипедия

Добряджил
Δεμπρενζίλι
— село —
Гърция
41.4667° с. ш. 24.1833° и. д.
Добряджил
Източна Македония и Тракия
41.4667° с. ш. 24.1833° и. д.
Добряджил
Драмско
41.4667° с. ш. 24.1833° и. д.
Добряджил
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемДрама
Географска областЧеч

Добряджил или Дебреджил (на гръцки: Ντομπριανζίλ, Δεμπρενζίλ, Δεμπρενζίλι, познато още като Добряжил, Дюбражил и Дембреджили, е обезлюдено село в Република Гърция, разположено на територията на дем Драма, област Източна Македония и Тракия.[1]

География[редактиране | редактиране на кода]

Добряджил се намира на югозападните склонове на Родопите и попада в историко-географската област Чеч. Съседните му села са Кашица, Стареджик, Колярба, Рашово и Дерекьой. От селото води началото си Добряджилската река.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В подробен регистър за събирането на данъка авариз от казата Неврокоп за 1723 година от село Добряджил (Дебрежали) са зачислени 41 мюсюлмански домакинства.[2]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Добряджил (Добряжилъ, Дюбряжил) е българо-мохамеданско селище. В него живеят 320 българи-мохамедани[3] в 60 къщи.[4]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат български части. По данни на Българската православна църква, към края на 1912 и началото на 1913 година в Добряджил (Дебрежилъ) живеят 117 семейства или общо 582 души.

След Междусъюзническата война в 1913 година Добросул попада в Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година в Добряджил (Δεμπρενζίλι) живеят 667 души.[5] Селото пострадва от Първата световна война и населението му намалява.[1]

През 1923 година жителите на Добряджил са изселени в Турция по силата на Лозанския договор и селото е заличено. Землището му е част от това на село Вощица.[1]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 667[1] 391[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 155. (на македонска литературна норма)
  2. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 211-212.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 196.
  4. Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 269.
  5. Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009. (на гръцки)