Договор от Фонтенбло (1807) – Уикипедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Договор от Фонтенбло.

Договорът от Фонтенбло е споразумение между испанския крал Карлос IV и френския император Наполеон, подписано на 27 октомври 1807 г. във Фонтенбло, Франция. Съгласно клаузите на договора, Португалия и всички португалски владения се разделят между подписалите го страни.[1] Личности като М. Искиердо, съветник на Карлос IV, и Мануел де Годой, също присъстват по време на сключването на договора. Въз основа на първия член на споразумението, в замяна на Тоскана на краля на Етрурия се гарантират португалските територии между реките Миньо и Дуро (т.нар. Кралство Северна Лузитания). Вторият член на договора постановява създаването на Кралство Алгарве, което ще включва провинция Алентежу.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Crawley, p. 613. „С договора от Фонтенбло (27 октомври 1807), Карлос IV и Наполеон в действителност се съгласяват да си разделят Португалия и португалските владения.“
  2. Hazlitt, p. 389. „Буонапарте бе във Фонтенбло през октомври 1807 г., когато там пристигна М. Искиердо, съветник на краля на Испания и създание на дон Мануел Годой, за да сключи договор между императора и Негово католическо величество, свързан с разделянето на португалското кралство, което генерал Жюно току-що бе завладял. Първият член предоставя на краля на Етрурия, в замяна на Тоскана (която Наполеон взима за себе си и добавя към италианското кралство), португалската територия, разположена между Миньо и Дуро, а вторият член превръща кралството Алгарве, включващо провинция Алентежу, в княжество, и го предава в полза на Мануел Годой, княз на мира.“

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]