Държавен архив – Варна – Уикипедия

Държавен архив – Варна
Сградата на ДА – Варна
Сградата на ДА – Варна
Информация
Държава България
Типдържавен архив
МестоположениеВарна
Създаване1952 г.
АктУказ № 515
Клон наДържавна агенция „Архиви“
Фонд
Размер4103 архивни фонда (3556 линейни метра)
Друга информация
ДиректорВладимир Владимиров
Наградиорден „Кирил и Методий“ ІІI степен
УебсайтДА – Варна
43.2044° с. ш. 27.9115° и. д.
Държавен архив – Варна в Общомедия

Държавен архив – Варна е отдел в дирекция „Регионален държавен архив“ – Варна.[1]

Дейност[редактиране | редактиране на кода]

В него се осъществява подбор, комплектуване, регистриране, обработване, съхраняване и предоставяне за използване на определените за постоянно запазване документи на областната администрация, на общините на територията на Варненска област, на териториалните структури на държавните органи и на други държавни и общински институции, организации и значими личности от местно значение, както и научно-методическото ръководство и контрол на организацията на работата с документите в деловодствата и учрежденските архиви, тяхното опазване и използване.[1]

Към архива функционират читалня, библиотека, лаборатория за консервация и реставрация на документи, изложбена зала. В научно-справочната библиотека са заведени 2278 тома специализирана литература по история, архивистика и други области на науката, речници, енциклопедии, справочници, пътеводители, каталози, документални сборници, периодични издания.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Архивът е създаден през 1952 г. като отдел на Окръжно управление на Министерство на вътрешните работиВарна на основата на Указ № 515 на Президиума на Народното събрание и ПМС № 344 от 18 април 1952 г. От 1961 г. е на административно подчинение на Окръжен народен съвет – Варна, а от 1988 г. е в структурата на Община Варна. През 1992 г. преминава на пряко административно подчинение на Главно управление на архивите при Министерски съвет. От 1978 г. получава статут на дирекция, а през 2010 г. е преструктуриран в отдел.[1]

Сграда[редактиране | редактиране на кода]

Днес Държавният архив се помещава в най-старата обществена постройка във Варна - сградата на бившия турски конак на ул. „Преслав“ № 52. След Освобождението тя служи като полицейско управление и официално окръжно учреждение. В двора ѝ е разкрита антична гробница,[2] изследвана за първи път от Варненското археологическо дружество през 1911 г.[3][4]

Архивът се помещава в обновената сграда от 1997 г., тържествено открита в деня на честването на 45-та му годишнина. Обявена за архитектурен паметник от местно значение, сградата е ремонтирана и преустроена, като на първия етаж са разположени хранилища, а на втория – работни помещения, читалня и лаборатория. Предоставя добри условия за съхранение на документите и за работа на служителите от архива, както и на читателите.[1]

Фонд[редактиране | редактиране на кода]

След промените в административно-териториалното деление на страната през 1959 г. Варненският архив предава на новосъздадения Окръжен държавен архив – Толбухин (днес Добрич) 95 архивни фонда на фондообразуватели от региона с наличния научно-справочен апарат. През 2003 г. е приет фондовият масив на Окръжния комитет на Българска комунистическа партия, възлизащ на 1774 фонда с 28235 архивни единици, 2148 спомена, 402 частични постъпления, 1114 снимки и 3 албума.[1]

Общата фондова наличност на архива към 1 януари 2016 г. възлиза на 3556 линейни метра с 4103 архивни фонда (3930 учрежденски и 173 лични) и общ брой 301 836 архивни единици, 1332 частични постъпления и 2778 спомена. Застрахователният фонд се състои от 2 982 478 кадъра (1 491 285 кадъра негатив и 1 491 193 позитив).[1]

Ръководители[редактиране | редактиране на кода]

През годините ръководители на архива са:[1]

  • Петър Желев (1952 – 1955)
  • Желязко Георгиев (1956 – 1957)
  • Мария Пенкова (1958 – 1979)
  • Стефан Лилов (1980 – 1995)
  • Борислав Дряновски (1995 – 2007)
  • Гинка Колева (2007 – 2010)
  • Владимир Владимиров (2010 – )

Отличия и награди[редактиране | редактиране на кода]

Архивът е награден по повод 25-годишния му юбилей за добра организаторска, методическа и събирателска дейност с орден „Кирил и Методий“ – III степен.[5][1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и Държавен архив – Варна // Държавна агенция „Архиви“. Посетен на 26 октомври 2017 г.
  2. Свободен глас - дигитално копие / 04/02/1912, No. 5, стр.3
  3. Варненски общински вестник, бр. 8, 5 април 1889, стр.3
  4. Георги Кацарски. ВАРНА. Архитектурни паметници. История. Личности / Изд.: Морски свят, 2016 ISBN 9789548493994/ стр.12
  5. Указ № 1572 на Държавния съвет на НРБ от 14 октомври 1976 г.