Дъщерна република – Уикипедия

Дъщерните републики до 1802 г.

Дъщерна република (на френски: république sœur) е република, провъзгласена след нахлуването на френската революционна армия или от местни революционери с помощта на Първата френска република по време на френските революционни войни.

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

Идеалите, проповядвани от Националния Конвент и Робеспиер по време на този период, са народният суверенитет, върховенството на закона и представителната демокрация. Републиканците са повлияни също така от идеите и ценностите на вигите в Англия и философите на Просвещението.

Затова Френската република подкрепя разпространението на републиканските принципи в Европа, но на практика повечето от тези дъщерни републики се превръщат в средство за контрол на окупираните територии на базата на комбинация от френска и местна власт.[1] Републиканските национални правителства насърчават национализма вместо монархията, която е предимно свързана с династиите Бурбони и Хабсбурги.

Френски дъщерни републики в Италия[редактиране | редактиране на кода]

Дъщерни републики в Италия
1796: Северна Италия преди френското нашествие
1803: Дъщерни републики в Северна Италия
1806: Дъщерни републики, заменили монархиите

Други дъщерни френски републики[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Van Wie, Paul D. Image, History, and Politics: The Coinage of Modern Europe. 1999. с. 116 – 7. Посетен на 24 юни 2015.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Sister republic в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​