Еврозона – Уикипедия

Еврозоната

Еврозона се нарича групата от страни членки на Европейския съюз, които са приели еврото за своя официална валута. Създадена е през 1999 г. Европейската централна банка определя монетарната политика на страните от еврозоната.

История[редактиране | редактиране на кода]

При създаването на еврозоната в нея влизат 11 страни от Европейския съюз.

Към 2023 г. еврозоната включва 20 страни: Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Естония, Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия, Португалия, Словакия, Словения, Финландия, Франция и Хърватия.

Още седем други държави ще бъдат приети, след като изпълнят условията за членство. Дания и Швеция са извън еврозоната по свое желание.

Някои от териториите на страните членки имат специален статус по отношение прилагането на правните норми на ЕС: едни използват еврото, други – не. (Вижте Специални територии на Европейския съюз)

АлбанияХърватияАрменияАзербайджанБосна и ХерцеговинаГрузияМолдавияЧерна гораСеверна МакедонияРусияСърбияУкрайнаСъвет на ЕвропаРепублика КипърИрландияАвстрияБелгияФинландияФранцияГерманияГърцияИталияЛюксембургМалтаПортугалияНидерландияСловакияСловенияИспанияЕврозонаБългарияРумънияВеликобританияЧехияДанияЕстонияУнгарияЛатвияЛитваПолшаШвецияМонакоЕвропейски съюзАндораТурцияСан МариноВатиканИсландияНорвегияШвейцарияЕвропейска ассоциация за свободна търговияШенгенско споразумениеЕврозона#С договореностЛихтенштейнЕвропейска икономическа зона
Участие на страните в европейски договори и организации.
Страна Приета
(1 януари)		 Насе­ление С изключение на
Австрия 1999 8 316 487
Белгия 1999 10 584 534
Германия 1999 82 314 906
Гърция 2001 11 125 179
Естония 2011 1 340 021
Ирландия 1999 4 239 848
Испания 1999 47 021 031
Италия 1999 59 131 287 Кампионе д'Италия Кампионе д'Италия
Кипър 2008 766 400 Севернокипърска турска република[1]
Латвия 2014 2 070 371
Литва 2015 3 575 439
Люксембург 1999 476 200
Малта 2008 404 962
Нидерландия 1999 16 372 715 Кюрасао[2]
Синт Мартен Синт Мартен[2]
Карибска Нидерландия[3]
Португалия 1999 10 599 095
Словакия 2009 5 431 363
Словения 2007 2 013 597
Финландия 1999 5 289 128
Франция 1999 63 392 140 Нова Каледония
Френска Полинезия
Уолис и Футуна
Хърватия 2023 4 080 505
Еврозона 339 201 031

Критерии за присъединяване на нови държави[редактиране | редактиране на кода]

Нови държави могат да се присъединят към еврозоната, ако постигнат висока степен на устойчива икономическа конвергенция, т.е. икономиките им да бъдат в състояние да не изостават от онези, които вече използват еврото. Икономическата конвергенция се измерва с напредъка по отношение на: ценовата динамика, т.е. инфлацията; бюджетното салдо и държавния дълг; обменните курсове; дългосрочните лихвени проценти. Изпълнението на критериите за конвергенция в даден момент не е достатъчно – те трябва да бъдат постигнати трайно.

Важни са и правните изисквания – например националното законодателство да бъде съвместимо с Договорите и по-специално с Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка.[4]

Икономика на еврозоната[редактиране | редактиране на кода]

Криза в еврозоната[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: Дългова криза в еврозоната

Кризата в еврозоната започна от Гърция през 2009 г. и обхвана целия блок. Последната засегната страна е Кипър. Кризата доведе до изливане на около половин трилион долара като спасителни заеми за закъсали страни и наложи безпрецедентни мерки за икономии. Резултатът бе рецесия и рекордна безработица.

БВП на страните от еврозоната се е понижил с 0,2% през първото тримесечие на 2013 г. спрямо предходното тримесечие и с 1% на годишна база. Това е спад за шесто поредно тримесечие. С най-голям спад на годишна база са Гърция и Кипър, както и Португалия [5]

Годишната инфлация в еврозоната за 2012 година е 2,5%. През април 2013 г. тя падна до 1,2% на годишна база.

Безработицата през март 2013 г. достигна рекордното ниво от 12,1%. Тя е най-висока в Испания (26,7%), Португалия (17,5%), като данните за Гърция сочат ниво от 27%. [6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Самопровъзгласилата се Севернокипърска турска република не е призната от ЕС. Използва турската лира, както и еврото.
  2. ↑ а б Използва антилския гулден, като планира преход към карибския гулден на 1 януари 2012 г.
  3. ↑ На 1 януари 2011 г. преминава от антилския гулден към американския долар.
  4. ↑ Какво се изисква от една държава, за да се присъедини към еврозоната? // Европейска централна банка. Посетен на 17 юни 2019.
  5. ↑ Слаб ръст на икономиката у нас, спадът в ЕС продължава, статия в Икономикс.БГ от 15 май 2013 г. г.
  6. ↑ Безработицата в ЕС // Евростат, 20 май 2013.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Еврозона&oldid=12027400“.