Европейска южна обсерватория – Уикипедия

Европейската организация за астрономически изследвания в южното полукълбо, накратко Европейска южна обсерватория (на английски: European southern observatory, ESO), e междуправителствена организация, основана през 1962 г. от 5 европейски държави, а към 1 януари 2007 в нея членуват 13 държави[1].

Седалището на организацията се намира в Гархинг край Мюнхен, Германия, а телескопите на обсерваторията са разположени в Чили. Организацията е известна с конструирането и използването на първите телескопи снабдени със системи за активна и адаптивна оптика, като New Technology Telescope и Very Large Telescope.

Обсерваторията Ла Сия
VLT

Ла Сия[редактиране | редактиране на кода]

Обсерваторията Ла Сия (La Silla) се намира на 2400 м надморска височина, [2] на изток от град Ла Серена. На това място са разположени много телескопи, но най-важните от тях са:

  • 3.6 м телескоп, въведен в експлоатация през 1976 г.
  • 2.2 м телескоп, въведен в експлоатация през 1984 г.
  • New Technology Telescope (NTT), 3.5 м телескоп, въведен в експоатация през 1989 г. За този телескоп са изработени първите в света системи за активна оптика, [3] които по-късно са внедрени в VLT.

Паранал[редактиране | редактиране на кода]

На връх Паранал (Cerro Paranal), в Андите, на 2600 м надморска височина, е разположена една от най-големите обсерватории на Земята, Very Large Telescope (VLT). VLT се състои от 4 телескопа, всеки с диаметър на огледалото 8,4 m, и три подвижни, помощни телескопи, всеки с диаметър от 1,8 m.[4] Телескопите могат да действат и заедно, като интерферометър. Дадени са им имена на астрономически обекти на езика на местното индианско племе Мапуче.[5]: Анту - Слънце, Кюйен - Луна, Мелипал - Южен кръст, и Йепун - Вечерница.

Благодарение на системите за активна и адаптивна оптика, които позволяват огледалата на телескопите леко да се накривяват, в зависимост от движенията на атмосферата, VLT наблюдава с висока разделителна способност (0,5 дъгови секунди), която може да се увеличи още повече, ако три от телескопите бъдат използвани едновременно за интерферометрични наблюдения.

Проекти[редактиране | редактиране на кода]

В ESO се подготвят няколко амбициозни проекта за бъдещи телескопи, като най-важни от тях са ALMA, E-ELT и OWL.

Atacama Large Milimeter Array
В най-напреднала фаза е ALMA (Atacama Large Milimeter Array). ALMA ще се състои от 66 радиотелескопа, а работната дължина на вълната ще е от 0.3 до 10 mm. Телескопите ще могат да се местят в диапазон от 150 км[6], което ще позволи промяна на увеличението на телескопите. Очаква се ALMA да бъде завършена към 2013, като първите антени ще функционират от 2010.
European Extremely Large Telescope
Е-ELT (European Extremely Large Telescope) се очаква да бъде пуснат в действие в периода 2015-2020. Проектният диаметър на огледалото му е 42 м.[7]
OWL
OWL е най-амбициозният от всички проекти, който се състои в произвеждането на телескоп с диаметър на огледалото 100 м.[8] Проектът е в най-ранна фаза.

Астрономи от ESO[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. eso.org
  2. 18th EU Contest for Young Scientists Catalogue, стр. 43 (PDF) // European Comission, September 2006. Посетен на 16/04/2007. (на английски)
  3. www.eso.org
  4. www.eso.org, архив на оригинала от 8 април 2007, https://web.archive.org/web/20070408002006/http://www.eso.org/outreach/ut1fl/, посетен на 16 април 2007 
  5. www.eso.org, архив на оригинала от 8 април 2007, https://web.archive.org/web/20070408183544/http://eso.org/outreach/ut1fl/names.html, посетен на 16 април 2007 
  6. A Universe of Discoveries, European Southern Observatory
  7. A Landmark Decision // ESO. Архивиран от оригинала на 2007-05-01. Посетен на 16/04/2007. (на английски)
  8. The ESO 100m OWL Optical Telescope // ESO. Посетен на 16/04/2007. (на английски)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]