Елида – Уикипедия

Тази статия е за античната област. За съвременната област вижте Илия (област).

Древен Пелопонес (интерактивна версия)

Ѐлида[1] или Ѐлис (на старогръцки: Ἦλις; на гръцки: Ήλιδα) е антична област в северозападната част на полуостров Пелопонес, между Ахея и Месения в Древна Гърция. В преводи на български на Херодот областта е наречена „Елида“.[2] В друг превод на Павзаний се споменава „Елея“ и „елейци“[3]. Там се намира прочутото светилище на Зевс в Олимпия, където на всеки четири години се провеждат панелинските древни олимпийски игри.

Древните обитатели на областта, наричани условно елиди, се занимавали със земеделие в ниските части по долините на реките, а по високите хребети – със скотовъдство. Във високите части на областта е имало тучни пасища и дъбови гори. В крайбрежните райони широко разпространено е било също така лозарството и рибарството.

От края на V век пр.н.е. последователно атиняни, спартанци, аркадияни и македони нарушават границите, свободата и сигурността на Елида.

В древномакедонския и римски период в историята на Гърция, Елида обхваща северозападната част от Пелопонес и граничи на юг с Месения по река Неде. На изток границата ѝ с Аркадия е по река Ериманти, а на север границата с Ахея минава по река Лариса и Скиладския хребет. На запад е Йонийско море.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Калон (496 – 456 г. пр.н.е.), скулптор
  • Алексин (339 пр. Хр. – 265 пр. Хр.), древногръцки философ

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Шаму, Франсоа. Гръцката цивилизация през архаичната и класическата епоха. София, „Български художник“, 1979. с. 24.
  2. Херодот. История. София, Нов български университет, 2010. ISBN 978-954-535-618-6. с. 6,70.
  3. Павзаний. Описание на Елада, Кн. І-Х (Валерий Русинов – превод). София, Център по тракология „Проф. Александър Фол“ – БАН, 2004. с. кн.5 и 6.