Ендокринна система – Уикипедия

Ендокринната система е съставена от жлези с вътрешна секреция, които се намират в различни части на човешкия организъм. Ендокринните жлези произвеждат химични вещества, наречени хормони, които се отделят направо в кръвта. По кръвен път хормоните достигат до съответните органи като регулират техните функции. Жлези с вътрешна секреция са хипоталамуса, хипофизната жлеза, епифизата, щитовидната жлеза, околощитовидните жлези, надбъбречните жлези. Отделни участъци от задстомашната жлеза (Лангерхансови острови) и половите жлези (сертолиеви клетки, лайдигови клетки, гранулозни клетки) функционират като жлези с вътрешна секреция. Някои органи като стомах, дванадесетопръстник, черен дроб, бъбрек, плацента, матка, кожа, сърце, костен мозък и мастна тъкан имат добавъчна ендокринна активност.

Хормоните на ендокринните жлези регулират основните жизнени процеси в човешкия организъм: обмяната на веществата, растежа, развитието, размножаването, влияят върху човешкото поведение. Хипофизата контролира функцията на редица жлези с вътрешна секреция, като тя е под контрола на хипоталамуса, част от междинния мозък.

Жлези и хормони[редактиране | редактиране на кода]

Централна нервна система[редактиране | редактиране на кода]

Хипоталамус[редактиране | редактиране на кода]

Хормон Съкратено Синтезиран от Физиологичен ефект
Тиреотропин-освобождаващ фактор
(Пролактин-освобождаващ фактор)
TRH Паравентрикулярно ядро на хипоталамуса (Парвоклетъчни невросекреторни неврони) Стимулира Тироид-стимулиращия хормон (TSH) освобождаван от аденохипофизата
Стимулира пролактина освобождаван от аденохиповизата
Допамин
(Пролактин-потискащ фактор)
DA или PIH Допаминови неврони в дъговидното ядро Инхибира пролактина освобождаван от аденохипофизата
Соматотропин-освобождаващ фактор GHRH Невроендокринни клетки в дъговидното ядро Стимулира освобождаването на соматотропин от аденохипофизата
Соматостатин
(соматотропин-подискащ фактор)
SS, GHIH, или SRIF Невроендокринни клетки в перивентрикулярното ядро Потиска освобождаването на соматотропин от аденохипофизата
Потиска освобождаването на тироид-стимулиращ фактор (TSH) от адеохипофизата
Гонадотропин-освобождаващ фактор GnRH или LHRH Невроендокринни клетки в преоптичната област Стимулира освобождаването на фоликулостимулиращ хормон (FSH) от аденохипофизата
Стимулира освобождаването на лутеинизиращ хормон (LH) от аденохипофизата
Кортикотропин-освобождаващ фактор CRH или CRF Парвоклетъчни невросекреторни неврони в паравентрикулярното ядро Стимулира освобождаването на адренокортикотропен хормон (ACTH) от неврохипофизата
Окситоцин OT или OXT Магноклетъчни невросекреторни неврони от супраоптичното и паравентрикулярното ядро Контракции на матката
Лактация
Вазопресин
(антидиуретичен хормон)
ADH, AVP или VP Парвоклетъчни невросекреторни неврони, Магноклетъчни невросекреторни неврони от супраоптичното и паравентрикулярното ядро Стимулира обратната резорбция на вода в нефроните

Епифиза[редактиране | редактиране на кода]

Хормон Секретиран от физиологичен ефект
Мелатонин Пинеалоцити Антиоксидант
Регулира циркадния (денонощен) ритъм, предизвиква сънливост и понижава температурата на тялото

Хипофиза[редактиране | редактиране на кода]

Аденохипофиза (преден лоб на хипофизата)[редактиране | редактиране на кода]
Хормон Съкратено Секретиран от физиологичен ефект
Соматотропин
(хормон на растежа)
GH Соматотрофи Стимулира растежа на тялото, клетъчното делене
Стимулира освобождаването на инсулиноподобен растежен фактор 1 от черния дроб
Тиреотропин TSH Тиреотрофи Стимулира синтеза и освобождаването на тироксин (T4) и трийодтиронин (T3) от щитовидната жлеза
Стимулира абсорбцията на йод от щитовидната жлеза
Адренокортикотропен хормон
(кортикотропин)
ACTH Кортикотрофи Стимулира синтеза и освобождаването на кортикостероиди (глюкокортикоиди и минералкортикоиди) и андрогени от кортекса на надбъбречните жлези
Бета-ендорфин - Кортикотрофи Потиска възприятието на болка
Фоликулостимулиращ хормон FSH Гонадотрофи Жени: Стмулира озряването на фоликулите в яйчника
Мъже: Стимулира развитието на семенните каналчета
Мъже: Стумулира сперматогенезата
Мъже: стимулира продукцията на андроген-свързващ протеин от Сертолиевите клетки на тестисите
Лутеинизиращ хормон LH Гонадотрофи Жени: Стимулира овулацията
Жени: Стимулира формирането на corpus luteum
Мъже: Стимулира синтезата на тестостерон от Лайдиговите (интерстициални) клетки на тестисите
Пролактин. PRL Лактотрофи Стимулира синтеза и секрецията на мляко (кърма) от млечните жлези
Опосредствя получаването на оргазъм
Неврохипофиза заден лоб на хипофизата[редактиране | редактиране на кода]
Хормон Съкращение Синтезиран от Физиологичен ефект
Окситоцин OT или OXT Магноклетъчни невросекреторни неврони от супраоптичното и паравентрикулярното ядро Контракции на матката
Лактация
Вазопресин
(антидиуретичен хормон)
ADH, AVP или VP Парвоклетъчни невросекреторни неврони, Магноклетъчни невросекреторни неврони от супраоптичното и паравентрикулярното ядро Стимулира обратната резорбция на вода в нефроните

NB! Окситоцинът и вазопресинът се синтезират в хипоталамуса, а в неврохипофизата само се складират.

Междинен лоб на хипофизата (pars intermedia)[редактиране | редактиране на кода]
Хормон Съкращение Секретиран от Физиологичен ефект
Меланоцит-стимулиращ хормон MSH Меланотрофи Стимулира синтеза и освобождаването на меланин от меланоцитите

Щитовидна жлеза[редактиране | редактиране на кода]

Хормон Съкращение Синтезиран от физиологичен ефект
Трийодтиронин T3 Тироидни епителиални клетки Повишава интензитета на обменните процеси, засилва консумацията на кислород
Стимулира РНК полимераза I и II, предизвиквайки засилен синтез на протеини[1]
Тироксин
(татрайодтиронин)
T4 Тироидни епителиални клетки (Изпълнява полята на прекурсор на трийодтиронина)
Повишава интензитета на обменните процеси, засилва консумацията на кислород
Стимулира РНК полимераза I и II, предизвиквайки засилен синтез на протеини
Калцитонин Парафоликулярни клетки Стимулира остеобластите и изграждането на костна тъкан
Потиска освобождаването на Ca2+ от костите и редуцира нивото на Ca2+ в кръвта

Храносмилателна система[редактиране | редактиране на кода]

Стомах[редактиране | редактиране на кода]

Хормон Съкращение Секретиран от Физиологичен ефект
Гастрин G клетки Секреция на стомашна киселина от париеталните клетки
Грелин P/D1 клетки Стимулира апетита,

секреция на соматотропин от аденохипофизата

Невропептид Y NPY Увеличава приема на храна и намалява физическата активност
Соматостатин D клетки Потиска освобождаването на гастрин, холецистокинин (CCK), секретин, мотилин, вазоактивен чревен пептид (VIP), глюкозозависим инсулиноподобен полипептид (GIP), ентероглюкагон

Понижава интензитета на стомашното изпразване Потиска гладко мускулните контракции и кръвния ток на червата[2]

Хистамин ECL клетки Стимулира секрецията на стомашна киселина
Ендотелин X клетки Предизвиква контракции на гладката мускулатура на стомаха[3]

Дванадесетопръстник[редактиране | редактиране на кода]

Хормон Секретиран от Физиологичен ефект
Секретин S клетки Секреция на хидрогенкарбонат (бикарбонат) от черния дроб, панкреаса и Брунеровите жлези на дванадесетопръсника

Усилва ефекта на холецитокинина
Спира продукцията на стомашен сок

Холицитокинин I клетки Освобождаване на смилателни ензими от панкреаса

Освобождаване на жлъчен сок от жлъчния мехур
Потискане на глада

Черен дроб[редактиране | редактиране на кода]

Хормон Съкращение Секретиран от Физиологичен ефект
Инсулиноподобен растежен фактор (соматомедин) IGF Хепатоцити Инсулиноподобен ефект

Регулира растежа и развитието на клетките

Ангиотензиноген и Ангиотензин Хепатоцити Вазоконстрикция

Освобождаване на алдостерон от кортекса на надбъбрека Предизвиква чувство на жажда

Тромбопоетин Хепатоцити Стимулира мегакариоцитите да продуцират тромбоцити[4]

Панкреас[редактиране | редактиране на кода]

Хормон Секретиран от Физиологичен ефект
Инсулин β клетки на лангерхансови острови При прием на захари: гликогенеза и гликолиза в черния дроб и мускулите

При прием на липиди: синтез на мазнини в адипоцитите
Други анаболни ефекти

Глюкагон α клетки на лангерхансови острови Глюконеогенеза и гликогенолиза в черния дроб

Повишава нивото на кръвната захар

Соматостатин δ клетки на лангерхансови острови Потиска освобождаването на инсулин[5]

Потиска освобождаването на глюкагон[5] Потиска екзокринната функция на панкреаса

Панкреатични полипептиди PP клетки Саморегулация на панкреатичната секреция и регулация на чернодробните нива на гликоген

Бъбрек[редактиране | редактиране на кода]

Хормон Секретиран от Физиологичен ефект
Ренин Юкстагломерулни клетки Активира системата ренин-ангиотензинчрез продукцията на ангиотензин I от ангиотензиноген
Еритропоетин (EPO) Екстраглумерулни мезангиални клетки Стимулира производството на еритроцити
Калцитриол (1,25-дихидрокси витамин D3) Активна форма на витамин D3

Увеличава абсорбцията на калций и фосфати от гастроентестиналния тракт и бъбреците Потиска секрецията на паратхормон

Тромбопоетин Стимулира мегакариоцитите да продуцират тромбоцити[4]

Надбъбречна жлеза[редактиране | редактиране на кода]

Кортекс[редактиране | редактиране на кода]

Хормон Секретиран от Физиологичен ефект
Глюкокортикоиди (кортизол) Клетки от зона фасцикулата и зона ретикуларис Стимулира глюконеогенезата
Стимулира разграждането на мазнини в адипозната тъкан
Потиска протеиновия синтез
Потиска приемането на глюкоза от мускулите и мастната тъкан
Потиска имунният отговор (имуносупресор)
Потиска процеса на възпаление
Минералкортикоиди (алдостерон) Клетки от зона глумерулоза Стимулира активанта обратна абсорбция на натрий в бъбреците
Стимулира пасивната обатна абсорбция на вода в бъбреците, увеличавайки кръвния обем и кръвното налягане
Стимулира секрецията на калий и H+ в нефроните и нататъшното им изхвърляне от организма
Андрогени (в това число дехидроепиандростерон и тестостерон) Клетки от зона фасцикулата и зона ретикуларис При мъже: относително слаб ефект в сравнение с андрогените от тестисите
При жени: маскулинизиране

Медула[редактиране | редактиране на кода]

Хормон Секретиран от Физиологиен ефект
Адреналин (Епинефрин) Хромафинни клетки Като анти-стресов хормон
  • Повишава доставката на кислород и глюкоза към мозъка и мускулите (чрез повишаване на сърдечната честота и сърдечния обем, вазодилатация, увеличено разграждане на гликоген в черния дроб, разграждане на мазнини в мастните клетки)
  • Разширение на зениците
  • Потиска не-неотложните процеси (напр. храносмилане)
  • Потиска имунната система
Норадреналин (Норепинефрин) Хромафинни клетки Като анти-стресов хормон
  • Повишава доставката на кислород и глюкоза към мозъка и мускулите (чрез повишаване на сърдечната честота и сърдечния обем, вазодилатация, увеличено разграждане на гликоген в черния дроб, разграждане на мазнини в мастните клетки)
Допамин Хромафинни клетки Повишава сърдечната честота и кръвното налягане
Енкефалин Хромафинни клетки Регулира усещането за болка

Полова система[редактиране | редактиране на кода]

Тестиси[редактиране | редактиране на кода]

Хормнон Секретиран от Физиологичн ефект
Андрогени (предимно тестостерон) Лайдигови клетки Анаболни: Растеж на мускулната маса и увеличаване на физическата мощ, увеличаване на костната плътност

Полови: съзряване на половите органи, формиране на скротум, мутиране на гласа, окосмение от мъжки тип.

Естрадиол Сертолиеви клетки Предпазва герминативните клетки от апоптоза[6]
Инхибин Сертолиеви клетки Потиска производството на фоликулостимулиращ хормон

Фоликул / Жълто тяло (Corpus luteum)[редактиране | редактиране на кода]

Хормон Секретиран от Физиологичен ефект
Прогестерон Гранулозни клетки, Theca interna Хормон на бременността:[7]

Други:

  • Увеличава нивата на епидермален растежен фактор (EGF)
  • [8] Повишава телесната температура при овулация
  • Редуцира спазмите и релаксира гладката мускулатура (разширява бронхите и регулира мукуса)

Противовъзпалителни:

  • Потиска активността на жлъчния мехур[9]
  • Нормализира кръвосъсирването и съдовия тонус, нивата на цинк и мед, нивата на кислород в клетките и употребата на мазнини като енергиен източник
  • Подпомага функцията на щитовидната жлеза и растежа на костите
  • Повишава еластичността и устойчивостта на костите, зъбите, венците, ставите, сухожилията, лигаментите и кожата
  • Подпомага зарастването чрез регулация на колагена
  • Подпомага нервната функция и регенерирането чрез регулиране на миелина
  • Предпазва от карцином на ендометриума като регулира ефектът на естрогена
Андростендион Theca interna Прекурсор на естрогена
Естрогени (главно Естрадиол) Гранулозни клетки Структурни:
  • Подпомага формирането на женски вторични полови белези
  • Ускорява растежа на височина
  • Ускорява метаболизма (изгарянето на мазнини)
  • Редуцира мускулната маса
  • Стимулира растежа на ендометруима
  • Стимулира растежа на матката
  • Поддържа съдовете и кожата
  • Редуцира костната резорбция, увеличава костното формиране

Протеинов синтез:

  • Увеличава чернодробния синтез на свързващи протеини

Коагулация:

Хомеостаза:

Храносмилателен тракт

  • Намалява перисталтиката
  • Увеличава холестеролав жлъчния сок

Меланин:

Карцином:

  • Подпомага хормон-чувствителния рак на гърдата[10] (Потискането на естрогеновия синтез е от тялото е метод за лечение на това заболяване)

Белодробна функция:

  • Подпомага функцията на белия дроб, чрез поддръжката на алвеолите.[11]
Инхибин Гранулозни клетки Потиска продукцията на фоликулостимулиращ хормон от аденохипофизата

Плацента (по време на бременност)[редактиране | редактиране на кода]

Хормон Съкращение Секретиран от Физиологичен ефект
Прогестерон Подпомага бременността:[7]
  • Потиска имунния отговор, предпазвайки фетуса.
  • Занижава контракциите на маточната гладка мускулатура[7]
  • Потиска лактацията
  • Възпрепятства инициацията на раждането
  • Подпомага феталната продукция надбъбречни минерал- и глюкокортикоиди

Ефекти върху майката подобни на тези предизвиквани от фоликулния прогестерон

Естрогени (предимно Естриол) Ефекти върху майката подобни на тези предизвиквани от фоликулния естроген
Хорион гонадотропин HCG Синцитиотрофобласт Подпомага поддръжката на corpus luteum в началото на бременността

Потиска имунния отговор, предпазвайки ембриона.

Плацентен лактоген HPL Синцитиотрофобласт Повишава продукцията на инсулин и инсулиноподобен растежен фактор-1

Повишава инсулиновата резистентност и въглехидратната непоносимост

Инхибин Фетални трофобласти Потиска фоликулостимулиращия хормон

Матка (по време на бременността)[редактиране | редактиране на кода]

Хормон Съкращение Секретиран от Физиологичен ефект
Пролактин PRL Децидуални клетки Производство на мляко в млечните жлези
Релаксин Децидуални клетки Неизяснен

Калциева регулация[редактиране | редактиране на кода]

Околощитовидни жлези[редактиране | редактиране на кода]

Хормон Съкращение Секретиран от Физиологичен ефект
Паратироиден хормон (Паратхормон) PTH Паратироидни клетки Калций:
  • Стимулира освобождаването на Ca2+ от костите, поради което, повишава кръвните нива на Ca2+
  • Стимулира остеокластите, разгражда костите
  • Стимулира реабсорбцията на Ca2+ в бъбреците
  • Стимулира продукцията на активен витамин D в бъбреците


Фосфати:

  • Стимулира освобождаването на PO4 от костите, поради което, повишава кръвните нива на PO4.
  • Стимулира реабсорбцията на PO4 в бъбреците
  • Като цяло води до малък спад в серумните нива на PO4.

Кожа[редактиране | редактиране на кода]

Хормон Съкращение Секретиран от Физиологичен ефект
Калцидиол (25-хидрокси витамин D3) Неактивна форма на витамин D3

Други органи с ендокринна активност[редактиране | редактиране на кода]

Сърце[редактиране | редактиране на кода]

Хормон Съкращение Секретиран от Физиологичен ефект
Предсърден натрийуретичен пептид ANP Миоендокринни клетки Понижава кръвното налягане:

Намалява съдовото съпротивление,
Увеличава диурезата,
Повишава екскрецията на натрий и кръвни липиди

Мозъчен натрийуретичен пептид BNP Миоендокринни клетки (В по-малка степен от ANP) Понижава кръвното налягане:

Намалява съдовото съпротивление,
Увеличава диурезата,
Повишава екскрецията на натрий и кръвни липиди

Костен мозък[редактиране | редактиране на кода]

Хормон Съкращение Секретиран от Физиологичен ефект
Тромбопоетин Стимулира мегакариоцитите да продуцират тромбоцити[4]

Мастна тъкан[редактиране | редактиране на кода]

Хормон Съкращение Секретиран от Физиологичен ефект
Лептин Адипоцити Потиска апетита и ускорява метаболизма.
Естрогени[12] (предимно Естрон) Адипоцити

Основни оси на ендокринната регулация[редактиране | редактиране на кода]

В човешката ендокринна система се срещат няколко „подсистеми“ функциониращи на принципа на обратната връзка. Главни координатори и диригенти на тези системи са хипоталамуса и хипофизата.[13]

Ендокринни заболявания[редактиране | редактиране на кода]

Честота на ендокринните заболявания в света (на 100 000 души) през 2002.[14]
  няма сведения
  под 80
  80 – 160
  160 – 240
  240 – 320
  320 – 400
  400 – 480
  480 – 560
  560 – 640
  640 – 720
  720 – 800
  800 – 1000
  над 1000

Някои от на-често срещаните заболявания при човека са ендокринологичните като диабет, Базедова болест и затлъстяване.[15] Ендокринните заболявания се характеризират със загуба на регулацията на освобождавания хормон (например при продуктивен хипофизен аденом), неправилен отговор при сигнализиране от страна на мишената (хипотироидизъм), липса или унищожение на жлезата (диабет тип I, намалена еритропоеза при бъбречна недостатъчност) или структурно увеличение (токсичен тироиден аденом). Хипофункция на жлезата се появява при загуба на хормоналния резерв, хипосекреция, агенеза (необразувана по време на ембрионалния период жлеза), атрофия или активно разрушаване на жлезата (редица ендокринни заболявания имат автоимунен произход).[16] Хиперфункция се наблюдава като резултат на увеличена секреция, липса на супресия, хиперпластично или неопластично преонразувание или хиперстимулация.

Ендокринопатиите се класифицират като първични, вторични и третични. При първично ендокринно заболяване е засегната жлеза от крайния компонент по оста за регулация. Вторично заболяване има при смутена функция на хипофизната жлеза (междинния компонент по оста). Третично заболяване има при нарушения във функцията на хипоталамуса и неговите освобождаващи хормони.

Други видове сигнализация[редактиране | редактиране на кода]

Ендокринното сигнализиране е основния способ за контрол и поддръжка на организмовата хомеостазата. Съществуват и други начини за комуникация и клетъчна сигнализация като автокринна, паракринна и невроендокринна сигнализация.[17] Строго погледнато обаче сигнализацията между невроните е изцяло обект на неврофизиологията, а не на ендокринологията.

Автокринна сигнализация[редактиране | редактиране на кода]

Автокринна сигнализация е форма на сигнализация, при която клетката секретира хормон или друго биологично активно вещество (наречено автокринен агент), което се свързва за автокринни рецептори на същата клетка като предизвиква метаболитни или експресионнипромени в нея.

Паракринна сигнализация[редактиране | редактиране на кода]

Паракринната сигнализация е тази сигнализация, при която таргетната клетка е разположена близо до клетката източник на сигнала.

Юкстакринна сигнализация[редактиране | редактиране на кода]

Юкстакринната сигнализация е форма на междуклетъчна комуникация, която се опосредсва чрез олигозахариди, липиди или протеини, компоненти на клетъчната мембрана и мишена може да бъде както клетката източник на сигнала така и непосредствено разположена до нея. За разлика от другите форми на междуклетъчна сигнализация юкстакринната изисква наличието на физически контакт между комуникиращите клетки.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. T3 Testing – National Library of Medicine[неработеща препратка]
  2. Colorado State University – Biomedical Hypertextbooks – Somatostatin
  3. Endo K, Matsumoto T, Kobayashi T, Kasuya Y, Kamata K. Diabetes-related changes in contractile responses of stomach fundus to endothelin-1 in streptozotocin-induced diabetic rats // J Smooth Muscle Res 41 (1). Февруари 2005. DOI:10.1540/jsmr.41.35. с. 35 – 47.[неработеща препратка]
  4. а б в Kaushansky K. Lineage-specific hematopoietic growth factors // N Engl J Med. 354 (19). Май 2006. DOI:10.1056/NEJMra052706. с. 2034 – 45.
  5. а б Medical College of Georgia 5/5ch4/s5ch4_17
  6. Pentikäinen V, Erkkilä K, Suomalainen L, Parvinen M, Dunkel L. Estradiol acts as a germinal cell survival factor in the human testis in vitro // J Clin Endocrinol Metab. 85 (5). Май 2000. DOI:10.1210/jc.85.5.2057. с. 2057 – 67.[неработеща препратка]
  7. а б в г Placental Hormones // Архивиран от оригинала на 2007-05-17. Посетен на 2011-07-01.
  8. Medical College of Georgia 5/5ch9/s5ch9_13
  9. Hould F, Fried G, Fazekas A, Tremblay S, Mersereau W. Progesterone receptors regulate gallbladder motility // J Surg Res 45 (6). 1988. DOI:10.1016/0022-4804(88)90137-0. с. 505 – 12.
  10. Hormonal Therapy
  11. Massaro D, Massaro GD. Estrogen regulates pulmonary alveolar formation, loss, and regeneration in mice // American Journal of Physiology. Lung Cellular and Molecular Physiology 287 (6). 2004. DOI:10.1152/ajplung.00228.2004. с. L1154–9.
  12. Frühbeck G. The adipose tissue as a source of vasoactive factors // Curr Med Chem Cardiovasc Hematol Agents 2 (3). Юли 2004. DOI:10.2174/1568016043356255. с. 197 – 208.
  13. Sherwood, L. Human Physiology: From Cells to Systems // {{{journal}}}. Wadsworth Pub Co, 1997.
  14. Mortality and Burden of Disease Estimates for WHO Member States in 2002 (xls) // World Health Organization. 2002.[неработеща препратка]
  15. Kasper et al. Harrison's Principles of Internal Medicine. McGraw Hill, 2005. ISBN 0-07-139140-1. с. 2074.
  16. Autoimmune Diseases
  17. University of Virginia – HISTOLOGY OF THE ENDOCRINE GLANDS