Еньо Вълчев – Уикипедия

Еньо Вълчев
Роден
Починал
Спортна кариера
Спортборба свободен стил
Еньо Вълчев в Общомедия
Медали
Олимпийски игри
Бронзов медал Рим 1960 борба (до 67 кг)
Златен медал Токио 1964 борба (до 70 кг)
Сребърен медал Мексико 1968 борба (до 70 кг)
Световно първенство по борба
Сребърен медал Техеран 1959 борба (до 67 кг)
Златен медал Толидо 1962 борба (до 70 кг)
Бронзов медал Ню Делхи 1967 борба (до 70 кг)
Сребърен медал Мар дел Плата 1969 борба (до 68 кг)

Еньо Димов Вълчев е български състезател по борба свободен стил.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 4 януари 1936 г. в с. Полски Градец, Старозагорско. След военната си служба започва да тренира борба при треньора Господин Вълчев в категория до 67 и 70 кг. Състезател е на Миньор (Димитровград), ЦСКА (София) и Левски-Спартак (София).

Носител е на два сребърни медала от първенства на планетата в Техеран (1959), Мар дел Плата (1969) и на бронзов в Ню Делхи (1967). През 1962 г. става световен шампион в Толедо и е избран за спортист на годината на България.

Двукратен европейски шампион в Скопие (1968) и София (1969).

Печели бронзов медал от Летните олимпийски игри в Рим през 1960 г., златен от Летните олимпийски игри в Токио през 1964 г. и сребърен от Летните олимпийски игри в Мексико през 1968 г.

След края на спортната си кариера работи като треньор по техническата част в националните отбори за младежи и мъже. През 2005 е въведен в залата на славата в САЩ. Награден с Почетен знак на Президента на Република България „за изключителните му заслуги в развитието на борбата и по случай 70-годишния му юбилей“ (2006).

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]