Ерменикьой – Уикипедия

Тази статия е за селото във Вилает Одрин. За селото във вилает Истанбул вижте Ерменикьой (вилает Истанбул).

Ерменикьой
Elmalı
— село —
Страна Турция
РегионМармара
ВилаетОдрин
Надм. височина119 m
Население830 души (2011)
Пощенски код22200

Ерменикьой (на турски: Elmalı, Елмалъ) е село в Източна Тракия, Турция, Околия Узункьопрю, Вилает Одрин.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на 20 километра югоизточно от Узункьопрю. От Одрин е отдалечено на 85 километра, от Родосто или Мраморно море – на 75 км.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Ерменикьой е българско село в Узункьоприйска кааза на Одринския вилает на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Ерменикьой (Ermeni-keui) има 185 домакинства и 843 българи.[1]

Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 83 български екзархийски семейства или 475 души.[2]

През 1903 учител в селското училище е художникът Христо Лозев.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Ермени кьой са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]

Българското население на Ерменикьой се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година. Населението на Ерменикьой се заселва в Аджемлер, Ортакьой, Казанлък, Голяма Франга, Гайдахор, Сигмен и Телялкьой.[5]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Ерменикьой
  • Ангел Стоянов, македоно-одрински опълченец, 30-годишен, 1 рота на 8 костурска дружина, убит при връх Говедарник на 6 юли 1913[6]
  • Стоян Пандиев, македоно-одрински опълченец, 2 и 3 рота на 8 костурска дружина[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 26.
  2. Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 299.
  3. Попдимитров, Иван. Спомени за с. Ерменикьой, Узункюприйско, Източна Тракия, Научен архив на БАН, Варна, 1975, стр. 4.
  4. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 847.
  5. Никола З. Шумарев. „Низ ужаса на пламъците“, София, 2010, Издателство Макро Студио, стр. 121.
  6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 663.
  7. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 532.