Ернст Хапел – Уикипедия

Ернст Хапел
Лична информация
Роден
Ернст Франц Херман Хапел
29 ноември 1925 г.
Починал14 ноември 1992 г. (66 г.)
Инсбрук, Австрия
ПостЗащитник
Настоящ отбор
Отборняма
Юношески отбори
1938 – 1942Рапид Виена
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1942 – 1954
1954 – 1956
1956 – 1959
Рапид Виена
Расинг Париж
Рапид Виена
?
?
?
(?)
(?)
(?)
Национален отбор²
1947 – 1958Австрия51(5)
Треньор
1962 – 1969
1969 – 1973
1973 – 1975
1975 – 1978
1978
1978 – 1979
1979 – 1981
1981 – 1987
1987 – 1992
1992
АДО Ден Хааг
Фейенорд
Реал Бетис
ФК Брюж
Холандия
КРК Харелбеке
Стандарт Лиеж
Хамбургер
Сваровски Тирол
Австрия
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства  и е актуална към 20 октомври 2007.
2. Информацията е актуална към 20 октомври 2007.
Ернст Хапел в Общомедия
Медали
Световно първенство по футбол
Бронзов медал Швейцария 1954 футбол
Сребърен медал Аржентина 1978 (тр.) футбол
Медали
Междуконтинентална купа
Златен медал Фейенорд 1970 (тр.) футбол
Сребърен медал Хамбургер 1983 (тр.) футбол
Медали
Купа на европейските шампиони
Златен медал Фейенорд 1970 (тр.) футбол
Сребърен медал ФК Брюж 1978 (тр.) футбол
Златен медал Хамбургер 1983 (тр.) футбол
Медали
Купа на УЕФА
Сребърен медал ФК Брюж 1976 (тр.) футбол
Сребърен медал Хамбургер 1982 (тр.) футбол

Ернст Франц Херман Хапел (на немски: Ernst Franz Hermann Happel) е австрийски футболист и треньор, роден във Виена на 29 ноември 1925 г., починал в Инсбрук на 14 ноември 1992 г.

Хапел е считан за един от най-успешните треньори в историята на футбола и за най-успешния в историята на „Хамбургер“. Избран е за треньор на века в Австрия[1]. На негово име е наречен най-големият стадион в страната. Международната федерация по футболна история и статистика го включва 100-те най-значими футболисти на ХХ век.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Като футболист[редактиране | редактиране на кода]

Стадион „Ернст Хапел“

Ернст Хапел започва да тренира футбол в детските формации на Рапид Виена. Още по време на войната, през 1942, стига до първия отбор, а скоро след края на войната се превръща в един от титулярите и любимец на публиката. Хапел играе като стопер. В периода 1954 – 1956 той се състезава за Расинг Париж, преди да се завърне в родния си клуб.

За националния отбор Хапел дебютира на 14 септември 1947 в мача срещу Унгария, който Австрия печели с 4:3. Хапел изграва общо 51 мача и вкарва пет гола. Участва на две световни първенства – през 1954 и 1958. Любопитна е случката от приятелски мач преди СП в Швейцария през 1954 в Инсбрук срещу местен сборен отбор. Австрия води с 14:0, когато топката попада в Хапел, който от скука отбелязва автогол от 20 метра. На полуфинала на световното, който Австрия губи от Германия с 1:6, той и вратарят Валтер Цеман не успяват да противодействат на заучените разигравания при стандартни положения на германците и дори са обвинени, че са продали мача. Двамата са обидени от тези обвинения и не участват в празненствата по случай спечелването на бронзовите медали и в продължение на три години бойкотират националния отбор.

Като треньор[редактиране | редактиране на кода]

След като приключва активната си състезателна кариера през 1958, Хапел става помощник-треньор в Рапид.

От 1962 до 1969 е старши треньор на АДО Ден Хааг. Отборът бързо се превръща от кандидат за изпадане в претендент за титлата. Основен принос за това има стилът на игра, налаган от Хапел – тотален футбол и преса по целия терен. След това става треньор на Фейенорд, където и до днес е помнен като един от легендарните треньори на отбора. Два пъти става шампион на Холандия, печели купата, КЕШ (победа над Селтик на финала с 2:1), Междуконтиненталната купа (победа над Естудиантес с общ резултат 3:2). През 1973 напуска отбора в търсене на нови предизвикателства, заявявайки: „Толкова много неща изживяхме заедно, че трябва да напусна. След толкова много победи дисциплината се нарушава. Прекалено много се сприятелихме. Заедно страдаме и плачем, заедно се смеем и побеждаваме. Това обаче не трябва да продължава толкова дълго.“

След Ротердам Хапел отива в Севиля, където става треньор на Реал Бетис, който по това време играе във втора дивизия. Още през първия си сезон там той успява да ги изведе до първото място и печели промоция за Примера дивисион, а през следващата година малко не достига на отбора да се класира на място, даващо право на участие в турнира за Купата на УЕФА. През 1975 Хапел поема белгийския ФК Брюж и бързо го превръща в един от топотборите в Европа. Доказателство за това са трите титли от белгийското първенство, Купата на Белгия, финали за КЕШ (загубен от Ливърпул с 1:0) и за Купата на УЕФА (отново загуба от Ливърпул с общ резултат 4:3). Австриецът напуска отбора през 1978.

През лятото на 1978 г. Ернст Хапел е назначен да води Холандия на Световното първенство в Аржентина. В първата групова фаза Холандия среща съставите на Перу, Шотландия и Иран и не се представя по убедителен начин, след като се класира за следващата фаза за сметка на Шотландия благодарение на по-добрата си голова разлика. В следващата групова фаза обаче Холандия заема първото място след победи над Италия, родината си Австрия и равенство с настоящия световен шампион Германия. Така на финала един срещу друг се изправят Аржентина и Холандия. Домакините надделяват с 3:1.

След световното първенство Хапел се завръща в Белгия като треньор на КРК Харелбеке и Стандарт Лиеж. С втория отбор става вицешампион и носител на купата. През 1981 г. австриецът поема Хамбургер. Той се превръща в най-успешния треньор в историята на Хамбургер и също така най-дълго задържалият се на поста след създаването на Бундеслигата. За шест години (сезони 1981/1982 - 1986/1987) той прави отбора два пъти шампион (1982 и 1983) и 2 пъти вицешампион (1984 и 1987) на Германия и печели КЕШ (1983, победа над Ювентус с 1:0) и Купата на Германия (1987). Извежда отбора до финал за Купата на УЕФА (1982, загуба от ИФК Гьотеборг с общ резултат 4:0) и финал за Междуконтиненталната купа (1983, загуба от Гремио с 2:1).

След престоя си в Хамбургер Хапел се завръща в родината си и поема отбора на Сваровски Тирол, с който става двукратен шампион и носител на купата. През 1992 застава начело на националния отбор на Австрия. 11 месеца след това Хапел умира.

Личността Хапел[редактиране | редактиране на кода]

Хапел, както самият той заявява, живее цял живот с футбола. Последната му титла (през 1990 като треньор на Сваровски) идва почти половин век след първата (през 1946 като футболист на Рапид). Няма друг австрийски футболист и/или треньор с такава голяма колекция от титли и купи. Успехите на Хапел обаче не са единствената причина той да бъде толкова популярен и обичан в страната си. Голяма заслуга за това имат и неговите характер и шеги. Помнят се неговите препирни на терена със съотборника си в Рапид и националния отбор, вратаря Валтер Цеман, с когото извън терена са големи приятели. Неведнъж се случва Хапел нарочно да пробва рефлексите на своя вратар и дори има няколко нарочно отбелязани автогола, които коментира с лафове от рода на „Радвай се, че не те уцелих по главата, иначе щях да те убия“. Като треньор на Сваровски играчът Ханзи Мюлер иска да разговаря с него за мястото си в отбора, а Хапел отвръща: „Ако искате да говорите е трябвало да станете продавач на прахосмукачки по домовете, на мен ми трябват футболисти.“ А по време на официалния прием при холандското кралско семейство след второто място на световното през 1978, когато кралица Юлиане закъснява да се появи, той пита: „Кога най-накрая ще дойде бабата? Кажете ѝ че нямам време, бързам да си ходя във Фелден.“

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Като футболист[редактиране | редактиране на кода]

  • 1 x носител на Купа Центропа: 1951
  • 6 x шампион на Австрия: 1946, 1948, 1951, 1952, 1954, 1957
  • 5 x вицешампион на Австрия:
  • 1 x носител на Купата на Австрия: 1946
  • 1 x финалист за Купата на Австрия:
  • Трето място на СП 1954
  • Участие в СП 1958

Като помощник-треньор[редактиране | редактиране на кода]

  • 5 x шампион на Австрия: 1960
  • 1 x носител на Купата на Австрия: 1961
  • 1 х полуфинал за КЕШ: 1961

Като треньор[редактиране | редактиране на кода]

  • 1 x световен вицешампион: 1978 (с Нидерландия)
  • 1 x носител на Междуконтиненталната купа: 1970 (с Фейенорд)
  • 1 x финалист за Междуконтиненталната купа: 1983 (с Хамбургер)
  • 2 x носител на КЕШ: 1970 (с Фейенорд), 1983 (с Хамбургер)
  • 1 x финалист за КЕШ: 1978 (с ФК Брюж)
  • 2 x финалист за Купата на УЕФА: 1976 (с ФК Брюж), 1982 (с Хамбургер)
  • 2 x шампион на Германия: 1982, 1983 (с Хамбургер)
  • 2 x вицешампион на Германия: 1984, 1987 (с Хамбургер)
  • 1 x носител на Купата на Германия: 1987 (с Хамбургер)
  • 2 x шампион на Нидерландия: 1969, 1971 (с Фейенорд)
  • 3 x вицешампион на Нидерландия: 1970, 1972, 1973 (с Фейенорд)
  • 2 x носител на Купата на Нидерландия: 1968 (с Ден Хааг), 1969 (с Фейенорд)
  • 3 x Финалист за Купата на Нидерландия: 1963, 1964, 1966 (с Ден Хааг)
  • 3 x шампион на Белгия: 1976, 1977, 1978 (с ФК Брюж)
  • 1 x вицешампион на Белгия: 1980 (със Стандарт Лиеж)
  • 2 x носител на Купата на Белгия: 1977 (с ФК Брюж), 1981 (със Стандарт Лиеж)
  • 2 x шампион на Австрия: 1989, 1990 (със Сваровски Тирол)
  • 1 x вицешампион на Австрия: 1991 (със Сваровски Тирол)
  • 1 x носител на Купата на Австрия: 1989 (със Сваровски Тирол)
  • 1 x финалист за Купата на Австрия: 1988 (със Сваровски Тирол)
  • 2 x финалист за Суперкупата на Австрия: 1989, 1990 (със Сваровски Тирол)
  • 1 х шампион на Сегунда дивисион: 1974 (с Реал Бетис)

Източници[редактиране | редактиране на кода]