Естонски език – Уикипедия

Естонски език
eesti keel
СтранаЕстония
РегионИзточна Европа
Говорещи1 150 000
Писменостлатиница
Систематизация по Ethnologue
-Уралски
.-Фински
..→Естонски
Официално положение
Официален в Естония
 Европейски съюз
РегулаторИнститут за естонски език
Кодове
ISO 639-1et
ISO 639-2est
ISO 639-3est

Разпространение на езика
Естонски език в Общомедия

Естонският език (eesti keel) принадлежи към балто-финската група на угро-финското езиково семейство. Говорен е от около 1 150 000 души. Освен в Естония, значителни естонскоговорещи общности има също в Русия, Швеция, Финландия, Съединените щати и Латвия.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първите писмени паметници с текстове на естонски датират от 16 век. Съвременният естонски книжовен език се базира на северноестонския книжовен език (16 – 19 век). Наследник на южноестонския книжовен език, съществувал между 17 и 19 век, е въруският.

Една от широко разпознаваемите особености на езика е наличието на звука [ɤ], записван с буквата Õ. Този звук е почти еднакъв с българското Ъ [ɤ̞].

Азбука[редактиране | редактиране на кода]

Съвременната естонска писменост е изградена въз основа на латиницата, като за записването на някои присъщи звукове се използват букви, пригодени с диакритични знаци.

Буква: A B D E F G H I J K L M N O P R S Š Z Ž T U V Õ Ä Ö Ü
МФА: [ɑ] [b̥] [d̥] [e] [f] [ɡ̊] [h] [i] [j] [k] [l] [m] [n] [o] [p] [r] [s] [ʃ] [z] [ʒ] [t] [u] [v] [ɤ] [æ] [ø] [y]
Съответствие:[1] а б д затворено „e“ ф г английско h и ѝ к като в лимон м н като в колие п р с ш* з* ж* т у в ъ силно отворено „е“ немско schön немско über
  • Õ [ъ] не трябва да се бърка с еднаквата по вид Õ (о с тилда) в португалския, където тя обозначава носовия звук [он]. Знакът също така наподобява по облик унгарското Ő [øː] (дълго о-умлаут)
  • F, Š, Z и Ž не са присъщи за естонския език, но въпреки това присъстват в азбуката. Употребяват се основно в заемки и чуждици
  • C, Č, Q, W, X, Y не присъстват в официалния облик на естонската азбука, но се използват за правилното изписване на чужди имена

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Asu 2009, с. 368.
Използвана литература
  • Asu, Eva Liina и др. Estonian // Journal of the International Phonetic Association 39 (3). 2009. с. 367 – 372.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]