French
DeutschЗападнофламандски език – Уикипедия
- Вижте пояснителната страница за други значения на фламандски.
| Западнофламандски език West-Vlams | |
| Страна | Белгия, Франция, Холандия |
|---|---|
| Регион | Западна Европа |
| Говорещи | 1 202 000 [1] |
| Писменост | латиница |
| Систематизация по Ethnologue | |
 Индоевропейски ГерманскиЗападногерманскиДолногерманскиДолнофранконски Фламандски | |
| Кодове | |
| ISO 639-3 | vls |
| Западнофламандски език в Общомедия | |
Западнофламандски език (нидерл. West-Vlaams; западнофламандски: West-Vlams) се наричат група сходни диалекти, говорени в Белгия, Нидерландия и Франция.
Разпространение[редактиране | редактиране на кода]
Западнофламандски се говори в провинция Западна Фландрия в Белгия, региона Зеландска Фландрия в Нидерландия и в департамента Нор в северозападна Франция.
По данни на ЮНЕСКО западнофламандският е застрашен език[2].
Езикови особености[редактиране | редактиране на кода]
Монофтонги[редактиране | редактиране на кода]
В западнофламандския стандартните нидерлански дифтонги се произнасят като монофтонги. Например, дифтонгът ij (ей) се произнася като ie (и), а ui (ой/уй) като uu (`у). Фразата buiten bijtend koud (ст. нид. бойтен бейтенд кауд) на западнофламадски се произнася bùten biettend koed (бутн битнт куд).
Също така отворените гласни се потъмняват: boter (масло) вместо ботер се произнася бутер, wonen (живея) от уонен става уунен.
Припокриване на h и g[редактиране | редактиране на кода]
Звукът „хъ“ (хаш, h) не се изговаря. Така „hoed“ (шапка) се произнася уд вместо худ, „hier“ (тук) – ийр вместо хийр, „hond“ (куче) – онд вместо хонд.
Нидерландското гърлено „g“ се произнася в западнофламандския като шептящо „хъ“. Така „goed“ (добре) вместо гуд се произнася худ (както в нидерландски се произнася hoed, шапка).
Множествено число[редактиране | редактиране на кода]
В нидерландския език множествено число се образува със суфиксите -en и -s. В западнофламандския суфиксът -s много често се използва вместо -en (т.е. за думи, които имат -en на нидерландски). Напр. kleers вместо kleren (дрехи), kinders вместо kinderen (деца), brils вместо brillen (очила).
Суфикс -en[редактиране | редактиране на кода]
На нидерландски „нъ-то“ в -en в края на думата (при множествено число, глаголи и др) не се произнася, докато в западнофламандския нъ-то се произнася, за разлика от е-то, което остава нямо. Така „zotten“ се произнася зоте на нидерландски и зотн на западнофламандски. С това западнофламандският прилича на английския (напр. в listen, beaten и др.)
Заемки от френски език[редактиране | редактиране на кода]
Френскоезични заемки се наблюдават във всички фламандски диалекти, но в западнофламандския те са значително по-чести.
| западнофл. | френски | нидерландски | български |
|---|---|---|---|
| pertank | pourtant | nochtans | още |
| ferkette | fourchette | vork | вилица |
| assiete | assiette | bord | чиния |
| couvers | couvert | bestek | прибори |
| freings | freins | remmen | спирачки |
| pompiers | pompiers | brandweer | пожарна |
| Oland | Holland | Nederland | Холандия |
| freze | freise | aardbei | ягода |
Западнофламандско-нидерландски речник[редактиране | редактиране на кода]
Освен заемки от френски език западнофламандският съдържа и други думи, фрази и фразеологизми, които са различни от нидерландските. Някои от тях са близки до английския (поради общите езикови корени, а не съвременни заемки).
| западнофлам. | нидерландски | български |
|---|---|---|
| pattatn | aardappelen | картофи |
| oto | auto | автомобил |
| anjuun | ui | лук |
| hille | heuvel | хълм |
| zeem | honig | мед |
| peisn | denken | мисля |
| pimpampoentje | lieveheersbeestje | калинка |
Следващият диалог илюстрира разликите между западнофламандския и нидерландския.
| западнофлам. | нидерландски | български |
|---|---|---|
| – Hoeien nuh'nt. | – Goede morgen. | – Добро утро! |
| – Hey, oe est? | – Hallo, hoe gaat het? | – Здравей! Как си? |
| – Hoed, e me joen/gie? | – Goed, en met jou? | – Добре, а ти? |
| – Sava, alles ok... | – Goed, alles oké | – Всичко е наред. |
| – Wa/Wuk doej vandahe? | – Wat doe je vandaag? | – Какво ще правиш днес? |
| – Kwee'(n)t noh ni. | - Ik weet het nog niet. | – Още не съм решил. |
| – Ah ok, allee toe nohhe kjè. | – Ach zo, oké, tot de volgende keer. | – Ок. Чао засега. |
| – Ja tot in'n droj é. | – Tot nog eens. | – До скоро! |
Официален статут[редактиране | редактиране на кода]
Западнофламандският няма официален статут в Белгия. Поради сложността и чувствителността на езиковия въпрос, страната не е и ратифицирала Европейската харта за регионалните или малцинствените езици.
В Нидерландия са правени опити да се признае близкия до западнофламандския зеландски диалект, но тези опити са неуспешни.
Във Франция западнофламандският е известен още като „френски фламандски“ (Frans-Vlaams, flamand français или Fransch vlaemsch). Той е признат за един от езиците на Франция, но няма статут на регионален език.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Gordon, Raymond G., Jr. (ed.), 2005. Ethnologue: Languages of the World, Fifteenth edition. Dallas, Tex.: SIL International.
- ↑ www.unesco.org