Запорожка област – Уикипедия

Запорожка област
Запорізька область
Знаме
      
Герб
Запорожка област на картата на Украйна.Запорожка област на картата на Украйна.
Страна Украйна
Областен центърЗапорожие
Площ27 183 km²
Население1 698 846 души (2019)
62,5 души/km²
Райони20
Градове14:
5 – с областно значение;
9 – с районно значение
Селища от градски тип22
Села870
Председател на областната администрацияВиталий Викторович Туринок
Часова зонаEET (UTC+2; Лятно часово времеUTC+3)
Телефонен код+380 61
МПС кодAP, КР, НА, НР
КОАТУУ2300000000
Официален сайтzoda.gov.ua
Дял на родните езици в местните съвети, според преброяването на населението през 2001 г.
Дял на родните езици в местните съвети, според преброяването на населението през 2001 г.
Запорожка област в Общомедия
Дял на хората които определят за свой роден езикбългарски в местните съвети, според преброяването на населението през 2001 г.

Запорожка област (на украински: Запорізька область; на руски: Запорожская область) е една от 24-те области на Украйна. Площта ѝ е 27 183 km², като се нарежда на 9-о място по големина в Украйна, заема 4,5% от нейната площ. Населението към 1 февруари 2015 г. възлиза на 1 698 846 души[1] (на 7-о място по население в Украйна, 4,11% от нейното население). Административен център е град Запорожие (на украински: Запоріжжя). Разстоянието от Киев до Запорожие е 696 km.

Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

През 1770 г. на левия бряг на река Днепър е основана Александровската крепост, а възникналото край нея селище е утвърдено за град Александровск през 1806 г. През 1917 г. градът е преименуван на Запорожие. През 1827 г. на северния бряг на Азовско море възниква селище, което през 1835 г. е признато за град под името Бердянск. В началото на 19 век близо до устието на река Молочная (влива се в Азовско море) е основано селището Новоалександровска слобода, което през 1841 г. е признато за град Мелитопол. Всичките останали 11 града в областта са признати за такива по време на съветската власт: 1930-те години – 5 града, 1950-те – 2 града, 1960-те – 2 града, 1970-те – 1 град и 1980-те – 1 град. Запорожка област е образувана на 10 януари 1939 г. от югоизточните райони на Днепропетровска област и два района от Николаевска област.

През 1930 е намерено прабългарско съкровище от времето на VII – VIII век, като се предполага се че тук, в град Запорожие е бил погребан първият български хан от Дунавска България Хан Аспарух заедно с неговите боили.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Запорожка област е разположена в югоизточната част на Украйна. На запад граничи с Херсонска област, на север – с Днепропетровска област, на изток – с Донецка област, а на юг се мие от водите на Азовско море. В тези си граници заема площ от 27 183 km² (9-о място по големина в Украйна, 4,5% от нейната площ).[2]

Релефът на областта представлява слабо разчленена равнина, имаща малък наклон от североизток на югозапад, постепенно преминаваща на юг в Причерноморската низина, която завършва на брега на Азовско море с откос, висок 18 – 25 m. По крайбрежието на морето се простират три дълги и тесни пясъчни коси – Бердянска, Обиточна и Федотова. На югоизток е разположена хълмистото Приазовско възвишение (височина 200 – 220 m) с дълбоко врязани в него речни долини. На места се издигат изолирани хълмове, т.нар. „могили“, най-високата от които е Могила Белмак, 325 m (47°19′15″ с. ш. 36°35′45″ и. д. / 47.320833° с. ш. 36.595833° и. д.) до село Трудовое, Билмакски район.[2]

Климатът е умерено континентален, с горещо лято (средна юлска температура – от 22 °C до 24 °C) и малоснежна, сравнително мека зима (средна януарска температура – от -4 °C до -5 °C). Годишната сума на валежите се изменя от 400 – 450 mm в северните райони до 300 – 350 mm в южните. Максимумът на валежите е през лятото, като често явление са поройните дъждове, а през април – суховеите и прашните бури. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура – 5 °C) е около 210 денонощия.[2]

Територията на Запорожка област попада в 2 водосборни басейна, като границата преминава почти по средата на областта от запад на изток. Северните райони се заемат от водосборния басейн на река Днепър, която протича през северозападната ѝ част, а на север и североизток текат реките Конка, Верхная Терса, Гайчур и др. Останалата южна половина от територията на областта принадлежи към водосборния басейн на Азовско море. Тук се отнасят реките Молочная, Обиточная, Болшой и Мали Утлюк, Берда, Лозоватка, Корсак и др. Покрай брега на морето има редица лимани и солени езера (Молочни, Утлюкски и др.). С изграждането на преградната стена на река Днепър при град Каховка (Херсонска област) се образува голямото Каховско водохранилище, „опашката“ на което се намира на територията на Запорожка област.[2]

Почвите в областта са плодородни, предимно черноземни (обикновени и южни) и заемат около 3/4 от нейната площ. Само покрай брега на Азовско море се простира тясна ивица от тъмнокафяви и кафяви почви в съчетание със солонци. Цялата област е разположена в степната зона и почти цялата ѝ територия представлява обработваеми земи. Естествената степна растителност се е съхранила само по склоновете на дълбоките оврази и суходолия. Горите (клен, дъб, ясен, бряст, топола – покрай реките, бяла акация – в лесопарковете) и храстите заемат 1,8% от територията на областта. Площта на полезащитните горски пояси е около 40 хил.ха. За животинския свят са характерни лисица, заек, вълк, обикновен хомяк, полска мишкаи др.; от птиците – пъдпъдък, дропла, дива патица, сива гъска, степна и полска чучулига, блатна сова и др. [2]

Население[редактиране | редактиране на кода]

На 1 февруари 2019 г. в Запорожка област са живели 1 698 846 души (4,11% от населението на Украйна). Гъстотата на населението е 64,97 души/km². Градското население е 77,15%. Етнически състав: украинци 70,8%, руснаци 24,74%, българи 1,44%, беларуси 0,66%, арменци 0,33%, татари 0,27%, евреи 0,23%, грузинци 0,2% и др.[1]

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

В административно-териториално отношение Запорожка област се дели на 5 областни градски окръга, 20 административни района, 14 града, в т.ч. 5 града с областно подчинение и 9 града с районно подчинение, 22 селища от градски тип и 7 градски района (в град Запорожие).[1]

Карта на административно-териториалното деление на Запорожка област
Административно-териториално деление на Запорожка област към 1 януари 2019 г.
Административна единица Площ
(km²)
Население
(2017 г.)
Административен център Население
(2017 г.)
Разстояние до Запорожие
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Областен градски окръг
1. Бердянск 80 114 327 гр. Бердянск 110 455 196
2. Енергодар 64 53 842 гр. Енергодар 53 842 117
3. Запорожие 336 1 100 900 гр. Запорожие 738 728 -
4. Мелитопол 50 153 585 гр. Мелитопол 153 585 120
5. Токмак 32 31 787 гр. Токмак 31 787 91
Административен район
1. Акимовски 1850 32 801 сгт Акимовка 11 481 142 Кириловка
2. Бердянски 1780 24 978 гр. Бердянск 196 Андреевка
3. Билмакски 1340 22 067 сгт Каменка 6802 133 Камъш Заря
4. Василевски 1621 63 401 гр. Василивка 13 166 51 гр. Днипрорудне, Степногорск
5. Великобелозерски 470 9363 с. Великая Белозерка 8339 119
6. Веселовски 1130 21 504 сгт Веселое 9719 130
7. Вилнянски 1290 47 147 гр. Вилнянск 15 044 26 Каменное
8. Гуляйполски 1300 26 694 гр. Гуляйполе 13 446 99 Зализничное
9. Запорожки 1460 57 377 гр. Запорожие - Балабино, Кушугум, Малокатериновка
10. Каменско-Днипровски 1230 38 689 гр. Камянка Днипровска 12 639 133
11. Мелитополски 1790 49 335 гр. Мелитопол 120 Мирное
12. Михайловски 1070 28 893 сгт Михайловка 11 949 93 Пришиб
13. Новониколаевски 920 15 850 сгт Новониколаевка 5238 63 Терноватое
14. Орихивски 1600 45 654 гр. Орихив 14 479 60 Камишеваха
15. Пологовски 1340 40 050 гр. Пологи 18 886 96
16. Приазовски 1950 27 263 сгт Приазовское 6578 143 Нововасилевка
17. Приморски 1400 29 992 гр. Приморск 11 679 183
18. Розовски 610 8781 сгт Розовка 3140 169
19. Токмакски 1440 22 330 гр. Токмак 91 гр. Молочанск
20. Черниговски 1200 17 073 сгт Черниговка 5813 152

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]