Заслужил майстор на спорта – Уикипедия

Заслужил майстор на спорта е спортно звание, с което се удостояват спортисти, постигнали изключително високи спортни резултати в своя вид спорт.

Въведено е в Съветския съюз, разпространено е след това и в други социалистически страни.

Званието в България се присъжда от съответната спортна федерация и влиза в сила след одобряването му от председателя на ДАМС. Въведен е от бюрото на ВКФС на 8 ноември 1949 г.[1]

Към датата на въвеждане условията за удостояване със званието са: За лица със спортни постижения отговарящи на следните условия:

  1. минимум десет годишна спортна дейност
  2. да са взели участие в минимум осем международни спортни състезания от които да са спечелили пет, или да са дали изключителни постижения с които да са прославили българският спорт
  3. да са носители на значка ГТО II степен
  4. да са работили с подрастващото поколение като треньори или инструктори

За Физкултурни ръководители, треньори и педагози:

  • десет години работа на поста в физкултурни организации или институти
  • или да са публикували научен труд издигащ българският спорт
  • или да са работили десет години като треньори и са показали образцова работа и създали спортни кадри

по решение на ВКФС срокът от десет години може да се намали.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. списание Физкултура и спорт, брой 3 от март 1950 г.