Зимни олимпийски игри 1994 – Уикипедия

Зимни олимпийски игри 1994
Град домакинЛилехамер, Норвегия
Участващи страни67
Участващи спортисти1737 (1215 мъже, 522 жени)
Състезания61
Откриване12 февруари, 1994
Закриване27 февруари, 1994
Открити отХаралд V
Клетва на спортиститеВегард Улванг
Клетва на съдиитеКари Каринг
Олимпийски огън отХаакон Магнус
Олимпийски стадион Lysgårdsbakkene Stadion
Зимни олимпийски игри 1994 в Общомедия

Шестнадесетите зимни олимпийски игри се провеждат в Лилехамер, Норвегия от 12 до 27 февруари 1994 г.

Другите градове, кандидатирали се за домакинство, са София, Анкоридж и Йостершунд. [1]

Олимпиадата в Лилехамер е втората в Норвегия (след тази в Осло през 1952 година) и е сред най-успешните в олимпийската история. Спортните обекти са на много високо ниво, публиката е компетентна, няма голям брой участници, хванати с допинг. [1] Публиката на състезанията по ски бягане достига 120 000 души. [2]

За пръв и единствен път зимни олимпийски игри се провеждат само две години преди отминалите. Международният олимпийски комитет взима такова решение, за да не съвпадат зимната и лятната олимпиада в една и съща година.

За разлика от предишната олимпиада в Албервил, страните от ОНД участват със собствени отбори, тъй като междувременно са приети за суверенни членове на МОК. Отборът на Русия наброява 113 спортисти и е вторият по големина след този на САЩ. Дебютират и отборите на Чехия и Словакия. Участват и спортисти от ЮАР, тъй като е премахнато ембаргото за участие след свалянето на апартейда. [1]

По време на церемонията по откриването са почетени жервите на войната в Сараево (домакин на Игрите през 1984 година). Президентът на МОК призовава за спиране на военните действия по време на Олимпиадата, но това не се случва. [1]

На тази олимпиада МОК продължава политиката си към допускане на повече професионални спортисти до участие на олимпийски игри, от което се възползват най-вече състезатели по фигурно пързаляне. [1]

Факти и рекорди[редактиране | редактиране на кода]

  • Заради американската телевизия CBS първоначалната конструкция на една от ски шанците е трябвало да се промени.
  • Двете най-успешни състезателки на игрите са рускинята Любов Егорова и италианката Мануела ди Чента. Егорова печели три златни медала и един сребърен в ски бягането, а Чента – два златни, два сребърни и един бронзов.
  • Швеция печели за първи път титлата по хокей на лед.
  • Фаворитката в бягането с кънки – Гунда Ниеман, се проваля, като пада тежко на 300 метра. Тя все пак завоюва един сребърен и един бронзов медал.
  • В деня на откриването крадци задигат от музея в Осло известната картина Писъкът на Едвард Мунк.
  • Игрите стават известни с огромните тълпи норвежци, наблюдаващи ски скоковете и ски бягането.
  • Председателят на МОК Хуан Антонио Самаранч нарича зимната олимпиада в Лилехамер „най-добрите зимни олимпийски игри, провеждани досега“.
  • Общият брой на продадените билети надвишава милион и двеста хиляди.

Медали[редактиране | редактиране на кода]

Витрина
Място Държава Злато Сребро Бронз Общо
1  Русия 11 8 4 23
2  Норвегия 10 11 5 26
3  Германия 9 7 8 24
4  Италия 7 5 8 20
5  САЩ 6 5 2 13
6  Южна Корея 4 1 1 6
7  Канада 3 6 3 13
8  Швейцария 3 4 2 9
9  Австрия 2 3 4 9
10  Швеция 2 1 0 3

Българско участие[редактиране | редактиране на кода]

България участва с 19 състезатели, Ива Шкодрева е 11-а в биатлонското бягане на 5 км.

Дисциплини[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Най-добрите в историята // 7 дни СПОРТ. 7 дни СПОРТ ЕООД, 18 февруари 2010. Посетен на 1 декември 2011.
  2. Ирина Никулчина: Биатлонът бе авантюра за мен // 7 дни СПОРТ. 7 дни СПОРТ ЕООД, 18 февруари 2010. Посетен на 1 декември 2011.