French
DeutschЗимни олимпийски игри 1994 – Уикипедия
| Зимни олимпийски игри 1994 | |
| Град домакин | Лилехамер, Норвегия |
|---|---|
| Участващи страни | 67 |
| Участващи спортисти | 1737 (1215 мъже, 522 жени) |
| Състезания | 61 |
| Откриване | 12 февруари, 1994 |
| Закриване | 27 февруари, 1994 |
| Открити от | Харалд V |
| Клетва на спортистите | Вегард Улванг |
| Клетва на съдиите | Кари Каринг |
| Олимпийски огън от | Хаакон Магнус |
| Олимпийски стадион | Lysgårdsbakkene Stadion |
| Зимни олимпийски игри 1994 в Общомедия | |
Шестнадесетите зимни олимпийски игри се провеждат в Лилехамер, Норвегия от 12 до 27 февруари 1994 г.
Другите градове, кандидатирали се за домакинство, са София, Анкоридж и Йостершунд. [1]
Олимпиадата в Лилехамер е втората в Норвегия (след тази в Осло през 1952 година) и е сред най-успешните в олимпийската история. Спортните обекти са на много високо ниво, публиката е компетентна, няма голям брой участници, хванати с допинг. [1] Публиката на състезанията по ски бягане достига 120 000 души. [2]
За пръв и единствен път зимни олимпийски игри се провеждат само две години преди отминалите. Международният олимпийски комитет взима такова решение, за да не съвпадат зимната и лятната олимпиада в една и съща година.
За разлика от предишната олимпиада в Албервил, страните от ОНД участват със собствени отбори, тъй като междувременно са приети за суверенни членове на МОК. Отборът на Русия наброява 113 спортисти и е вторият по големина след този на САЩ. Дебютират и отборите на Чехия и Словакия. Участват и спортисти от ЮАР, тъй като е премахнато ембаргото за участие след свалянето на апартейда. [1]
По време на церемонията по откриването са почетени жервите на войната в Сараево (домакин на Игрите през 1984 година). Президентът на МОК призовава за спиране на военните действия по време на Олимпиадата, но това не се случва. [1]
На тази олимпиада МОК продължава политиката си към допускане на повече професионални спортисти до участие на олимпийски игри, от което се възползват най-вече състезатели по фигурно пързаляне. [1]
Факти и рекорди[редактиране | редактиране на кода]
- Заради американската телевизия CBS първоначалната конструкция на една от ски шанците е трябвало да се промени.
- Двете най-успешни състезателки на игрите са рускинята Любов Егорова и италианката Мануела ди Чента. Егорова печели три златни медала и един сребърен в ски бягането, а Чента – два златни, два сребърни и един бронзов.
- Швеция печели за първи път титлата по хокей на лед.
- Фаворитката в бягането с кънки – Гунда Ниеман, се проваля, като пада тежко на 300 метра. Тя все пак завоюва един сребърен и един бронзов медал.
- В деня на откриването крадци задигат от музея в Осло известната картина Писъкът на Едвард Мунк.
- Игрите стават известни с огромните тълпи норвежци, наблюдаващи ски скоковете и ски бягането.
- Председателят на МОК Хуан Антонио Самаранч нарича зимната олимпиада в Лилехамер „най-добрите зимни олимпийски игри, провеждани досега“.
- Общият брой на продадените билети надвишава милион и двеста хиляди.
Медали[редактиране | редактиране на кода]
| Витрина | |||||
| Място | Държава | Злато | Сребро | Бронз | Общо |
|---|---|---|---|---|---|
| 1 |  Русия | 11 | 8 | 4 | 23 |
| 2 |  Норвегия | 10 | 11 | 5 | 26 |
| 3 |  Германия | 9 | 7 | 8 | 24 |
| 4 |  Италия | 7 | 5 | 8 | 20 |
| 5 |  САЩ | 6 | 5 | 2 | 13 |
| 6 |  Южна Корея | 4 | 1 | 1 | 6 |
| 7 |  Канада | 3 | 6 | 3 | 13 |
| 8 |  Швейцария | 3 | 4 | 2 | 9 |
| 9 |  Австрия | 2 | 3 | 4 | 9 |
| 10 |  Швеция | 2 | 1 | 0 | 3 |
Българско участие[редактиране | редактиране на кода]
България участва с 19 състезатели, Ива Шкодрева е 11-а в биатлонското бягане на 5 км.
Дисциплини[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д Най-добрите в историята // 7 дни СПОРТ. 7 дни СПОРТ ЕООД, 18 февруари 2010. Посетен на 1 декември 2011.
- ↑ Ирина Никулчина: Биатлонът бе авантюра за мен // 7 дни СПОРТ. 7 дни СПОРТ ЕООД, 18 февруари 2010. Посетен на 1 декември 2011.
