Иваново (Ивановска област) – Уикипедия

За другите селища с това име вижте Иваново.

Иваново
Иваново
— град —
Знаме
      
Герб
Страна Русия
Федерален субектИвановска област
Площ104,84[1] km²
Надм. височина120 m
НаселениеПонижение 401 505 души (2021)
Основаване1561
Първо споменаване1608 г.
Град от1871
Пощенски код153000
Телефонен код+7 4932
МПС код37
Часова зонаUTC+4:00
Официален сайтivgoradm.ru
Иваново в Общомедия

Ива̀ново е град в Централна Русия, административен център на Ивановска област.[2] Наричан е „град на булките“ (заради предимно женските професии в многото му тъкачни фабрики) и „град на първия съвет“. Населението на града към 1 януари 2018 година е 406 113 души.[3]

География[редактиране | редактиране на кода]

Иваново е разположен на река Увод.

История[редактиране | редактиране на кода]

Създаден от сливане на едноименното село Иваново (известно от 3 века преди това като център на ленената промишленост) с Вознесенски Посад през 1871 г. До 1932 носи името Ива́ново-Вознесе́нск.

Иваново традиционно е бил считан за център на леката промишленост (признанието за главен център на леката промишленост в Европа си оспорвал с полския Лодз). Условията за работа и живот на тъкачите били ужасни и често организирали стачки и други форми на протест на пролетариата. През Първата руска революция от 1905 г. в града е създаден първият съвет на представителите на пролетариата.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Иваново е център на машиностроенето, текстилната и леката промишленост. Разполага с железопътна гара и 3 летища:

  • „Южни“ (гражданско, преоткрива се през 2007 г.),
  • „Северни“ (за военно-транспортна авиация),
  • „Ясюниха“ (спортно).

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Други[редактиране | редактиране на кода]

  • Градът влиза в Златния пръстен на Русия. Катедралата „Спас милостиви“ е построена през 1899 и съборена през 1937 г.
  • Висшето образование е представено от 3 университета и 4 академии.
  • Футболният отбор „Текстилщик-Телеком“ от 2007 года играе в първи дивизион.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ivgoradm.ru
  2. Балдин К.Е., Бусева-Давыдова И.Л. Ива̀ново // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 10. Желязо дърво - Лъчение [Железное дерево — Излучение]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2008. ISBN 978-5-85270-341-5. с. 767. Посетен на 7 юни 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-06-07 в Wayback Machine. ((ru))
  3. ((en)) ((de)) Ivanovo, www.citypopulation.de

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]