Иван Алтънов – Уикипедия

Иван Алтънов
български юрист
Портретна снимка на Иван Алтънов, шарже д'афер на България в Полша (Варшава, 1933)
Роден	Иван Георгиев Алтънов 5 септември 1892 г. София, Княжество България
Починал	7 април 1972 г. (79 г.) София, Народна република България
Учил в	Сорбона
Право
Област	международно право
Работил в	Софийски университет
Членува в	Международен съд в Хага

Иван Георгиев Алтънов е български юрист и дипломат, член-кореспондент на Българска академия на науките и професор по международно право в Софийския университет.^[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 5 септември 1892 г. в София. През 1914 г. завършва право в Сорбоната, Париж. Работи като главен секретар на финансовата дирекция на междусъюзническа Тракия. От 1921 до 1948 г. заема различни длъжности в Министерството на външните работи и изповеданията, участва в българската делегация на Лозанската конференция (1922 – 1923), секретар е на представителствата в Истанбул и Париж. Преподава междудържавно и международно частно право в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. От 1938 г. е доцент, а от 1944 г. е професор в Юридическия факултет на Софийския университет. През 1937 г. е избран за член-кореспондент на Българската академия на науките. Член е на Международния съд в Хага. От 1944 до 1948 г. е главен секретар на Министерство на външните работи. Умира на 7 април 1972 г. в София.^[1][2]

Научни публикации[редактиране | редактиране на кода]

• „Междусъюзнишка Тракия“ (1921)
• „България и тракийският въпрос пред конференцията в Лозана“ (1926)
• „Източният въпрос и нова Турция с особен оглед към интересите на България“ (1926)
• „Проблемът с опазването на културните ценности в случай на война“ (1963)
• „Правното положение на манастира „Зограф“ (1964)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Нормативен контрол CONOR.BG GND Koninklijke NKC PLWABN IdRef VIAF WorldCat

п б р Отношения между България и Полша Посолство на България във Варшава Георги Маджаров (1920 – 1921)  · Банаил Бъчваров (1921 – 1925)  · Никола Ванчев (1925)  · Владимир Робев (1925 – 1934)  · Иван Алтънов (1934 – 1935)  · Сава Киров (1935 – 1936)  · Петър Траянов (1936 – 1941)  · Павел Тагаров (1946 – 1949)  · Фердинанд Козловски (1949 – 1950)  · Христо Балиев (1950 – 1952)  · Кирил Драмалиев (1952 – 1954)  · Георги Петров (1954 – 1958)  · Христо Боев (1958 – 1961)  · Раденко Григоров (1961 – 1962)  · Демир Янев (1962 – 1966)  · Николай Чернев (1966 – 1971)  · Георги Богданов (1971 – 1974)  · Христо Шанов (1974 – 1977)  · Иван Недев (1977 – 1983)  · Георги Георгиев (1983 – 1986)  · Иван Пръмов (1986 – 1988)  · Иван Груев (1988 – 1991)  · Мирослав Иванов (1991 – 1992)  · Яни Милчаков (1992 – 1996)  · Александър Димитров (1996 – 1998)  · Александър Йорданов (1998 – 2002)  · Лъчезар Петков (2002 – 2006)  · Иван Найденов (2006 – 2013)  · Василий Такев (2013 – 2016)  · Емил Ялнъзов (от 2016 г.) Посолство на Полша в София Тадеуш Грабовски (1918 – 1925)  · Владислав Барановски (1925 – 1930)  · Адам Тарновски (1930 – 1941)  · Едмунд Залевски (1945 – 1948)  · Стефан Ханахович (1948)  · Александер Бархач (1948 – 1953)  · Мариан Шчепански (1953 – 1956)  · Леон Шигула (1956 – 1957)  · Александер Юшкевич (1957 – 1964)  · Ришард Ниешпорек (1964 – 1970)  · Йежи Шишко (1970 – 1973)  · Юзеф Мушински (1973 – 1978)  · Луцян Мотика (1978 – 1981)  · Владислав Напиерай (1981 – 1986)  · Виеслав Бек (1986 – 1990)  · Владислав Пожога (1990 – 1991)  · Тадеуш Василевски (1991 – 1997)  · Ромуалд Кунат (1997 – 1998)  · Ярослав Линденберг (1998 – 2003)  · Славомир Домброва (2003 – 2006)  · Ирена Татажинска (2006 – 2007)  · Анджей Папеж (2007 – 2010)  · Лешек Хенсел (2010 – 2014)  · Кшищоф Крайевски (2014 – 2019)  · Мачей Шимански (от 2019 г.)

Портал „Биографии“          Портал „Политика“          Портал „Право“          Портал „София“          Портал „История на България“