Иван Асянчин – Уикипедия

Иван Асянчин
	Иван Асянчин
български духовник и просветен деец
Роден	17 юни 1834 г. Баня, Османска империя
Починал	25 ноември 1910 г. (76 г.) Самоков, България

Иван Поппанайотов Асянчин или Асиянчин е български духовник, просветен деец, революционер и дарител от Българското възраждане в Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Асянчин е роден на в 1834 година в разложкото село Баня в семейството на Панайот Илиев Асянчин, учител в Долно Драглища (1833) и Бачево (1835), и свещеник в Баня от 1835 година. Иван Асянчин остава сирак на 4 години. На 11 години заминава да работи в Беломорието, където учи на различни места. От 1849 година е учител в родното си село, а през 1855 - 1856 година - в Градево. В 1859 година получава свещенически сан и служи в Баня. От 1869 година преподава в новото класно училище. Пише във вестник „Македония“.

Асянчин взима участие и в революционните борби на нацията. Член е на основания в 1876 година от пратеника на Георги Бенковски Кузман Поптомов Шарланджията революционен комитет. След разкриването на комитета в навечерието на Априлското въстание Асянчин е затворен в Неврокоп. Освободен е след подкуп. След Кресненско-Разложкото въстание Асянчин се изселва със семейството си в Свободна България, като се заселва в Самоков, където продължава да се занимава с учебна и книжовна дейност.^[1] Автор е на ценната като исторически източник книга „Принос към изучаване на Разлога и по-частно на с. Баня, Разложко. Бележки и спомени“, издадена посмъртно в 1915 година в Пловдив. Асянчин оставя и 2000 златни лева за издръжка на училището в Баня.^[2]

Синът му Тодор Иванов Асянчин (1869 – 10. 10. 1938 г.) завършва педагогика и философия в Йена в 1892 г.^[3]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

„Принос към изучаване на Разлога и по-частно на с. Баня, Разложко. Бележки и спомени“, Иван Асянчин от с. Баня, Разложко, Пловдив, 1915 г.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 48.
↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 47.
↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 52.

[1] Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 48.

[2] Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 47.

[Танчев_52-3] Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 52.

[1]

[2]

[3]