Иван Русев (офицер) – Уикипедия

Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Русев.

Иван Русев
български военен и политик

ВойниБалканска война
Междусъюзническа война
Първа световна война
ОбразованиеНационален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
1 февруари 1945 г. (72 г.)
Друга дейностНароден представител в:
XXI ОНС   XXII ОНС   XXIII ОНС   XXV ОНС   
Иван Русев в Общомедия

Иван Атанасов Русев е български офицер, генерал-майор от генералщабното ведомство и политик от Демократическия сговор. Той е един от организаторите на Деветоюнския преврат и вътрешен министър след него (1923 – 1926).

Иван Русев е народен представител в XXI (1923 – 1927), XXII (1927 – 1931), XXIII (1931 – 1934) и XXV (1940 – 1944) Обикновено Народно събрание.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Иван Русев е роден на 15 ноември 1872 г. в Шумен. През 1892 г. завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище, на 2 август е произведен в чин подпоручик и зачислен в 7 пехотен преславски полк.[1] На 2 август 1895 г. е произведен в чин поручик, през 1900 г. завършва Николаевската генералщабна академия и на 18 май с. г. е произведен в чин капитан. Служи в Оперативната секция на щаба на армията, на 18 май 1905 г. е произведен в чин майор, а от 1910 г. е подполковник. Последователно заема длъжностите началник на щаба на 2-ра бригада от 9 пехотна плевенска дивизия, командир на дружина в 33-ти пехотен свищовски полк, началник на мобилизационни части и отделения и началник на Школата за запасни подпоручици.[1]

Балкански войни[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) е началник на щаба на 8 пехотна тунджанска дивизия.

На 1 ноември 1913 г. е произведен в чин полковник и назначен за началник-щаб на 2-ра военноинспекционна област.[1]

През Първата световна война (1915 – 1918) е началник-щаб на Втора българска армия (1914 – 1916), командир на 7 пехотна рилска дивизия (1916 – 1917) и на 2-ра пехотна тракийска дивизия (1918), като на 30 май 1917 г. е произведен в чин генерал-майор. След демобилизацията се уволнява от армията.[1]

На 23 юни 1920 е назначен за Главен директор на Трудова повинност, на която длъжност е до 20 май 1921 г. Активен член на Военния съюз и Народния сговор, Иван Русев е сред основните организатори на Деветоюнския преврат. След него той е вътрешен министър в двете правителства на Демократическия сговор, водени от Александър Цанков. Играе важна роля в пресичането на съпротивата на Българския земеделски народен съюз след преврата и в потушаването на Септемврийското въстание, както и в последвалите преследвания на комунисти. Критикува ВМРО заради монополизирането на Петричка област, а след 1928 г. подкрепя крилото на протогеровистите.[2]

След разделянето на Демократическия сговор през 1932 година се включва в Народното социално движение на Цанков, но през 1934 година го напуска.

След Деветосептемврийския преврат през 1944 година Иван Русев е осъден на смърт за участието си в XXV обикновено народно събрание и е разстрелян на 1 февруари 1945 година в София. Присъдата е отменена с Решение №243 на Върховния съд от 1996 година.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Една година военна служба“ (1911)
  • Движение напред на пехотния взвод“ (1914)
  • Добро поле и 2-ра пех. Тракийска дивизия“ (1921)
  • Осма пехотна Тунджанска дивизия във войната срещу турците (1912 – 1913)“ (1923)
  • Учебник за подготовка на подофицери“ (1927; в съавторство)
  • Принос към историята на Втора армия във войната 1915 – 1918 г.“ (1928)
  • Обществени и политически мисли“ (1941)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
  2. Македония – история и политическа съдба, Том II, ИК „Знание“, София, 1998, стр.117, 129, 195.

Източници[редактиране | редактиране на кода]