Иван Харизанов – Уикипедия

Иван Харизанов
български политик
Иван Харизанов, Антон Страшимиров, Христо Чернопеев, Петър Китанов, 1908 г.
Роден	1885 г. Дупница, Княжество България
Починал	1947 г. (62 г.) София, Народна република България
Народен представител в: XXII ОНС
Семейство
Съпруга	Екатерина Ненчева

Иван Спасов Харизанов е виден български политик от кръга „Звено“, адвокат, съдия, прокурор и журналист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Той е първи братовчед на Яне Сандански. Баща му Спас Харизанов е преселник от село Влахи, Мелнишко. Брат е на Любомир Харизанов. След като следва в Русия, постъпва на работа като адвокат в Дупница. Той е виден възрожденец и български общественик, борец за църковна независимост. От 1906 година е член на Радикал-демократическата партия. Четник е на ВМОРО.^[1]

След Младотурската революция в 1908 година Иван Харизанов подкрепя заедно със Сандански дейността на младотурците в Солун.^[2] Спомага за укрепването на Народната федеративна партия (българска секция).

Яне Сандански и Иван Харизанов са братовчеди по майчина линия. След убийството на неговия братовчед Сандански, Иван Харизанов записва спомените на войводата Тома Радовски за последните мигове на Сандански в Роженския манастир. Те са архивирани в Централният държавен исторически архив в София.^[3]

По-късно е член на Демократическата партия.^[4] Участва във войните за национално обединение като офицер.

Иван Харизанов е известен журналист и политически деец, във времето между двете световни войни. Имал е дейно влияние над културното развитие на любимия си племенник – Димитър Димов. Младият Димов чете ръкописа на романа си „Поручик Бенц“, а Иван Харизанов го харесва. Това вдъхновява Димов да издаде романа си. Влиза в Демократическия сговор, членува в Македонския научен институт, депутат е в XXI и XXII ОНС, а през 1928 година става активист на ПК „Звено“, с който участва в Деветнадесетомайския преврат. По-късно се включва в демократическата опозиция, а между 1943 – 1944 година е член на НК на ОФ, след Деветосептемврийския преврат от 1944 година е член на ръководството на Македонския научен институт, член на ИК на Народен съюз Звено, председател на Върховната стопанска камера, а също е български делегат на Парижката мирна конференция.^[5] Участва на Второто заседание на АСНОМ като делегат на НК на ОФ.^[6]

Женен е за поетесата Екатерина Ненчева, с която имат 2 деца (дипломата Милчо и Иванка, омъжена за строителен инженер Любен Ковачев). Роднина е и на българската художничка Калина Тасева.^[7]

Умира в София.^[8]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

• Пешо Бояджиев от с. Ощава, Кресненско, Пиринска Македония - „Сведения за Яне Сандански, Димитър Димов и Харизановия род“, София, 1971 година

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Портал „Македония“

Нормативен контрол PLWABN