Изгрей зора на свободата – Уикипедия

„Марш на македонските революционери“
Обложка на албума
Песен на Александър Морфов
Други имена„Изгрей зора на свободата“
Издаденa1925 година
КомпозиторАлександър Морфов
Езикбългарски

Маршът на македонските революционери“ (изписване до 1945 година: Маршъ на македонскитѣ революционери), известен още като „Изгрей зора на свободата“ (изписване до 1945 година: Изгрѣй зора на свободата), е български военен марш, използван от Вътрешната македонска революционна организация, Македонската патриотична организация, а също и като пръв химн на Народна Република Македония.

История на песента[редактиране | редактиране на кода]

В България[редактиране | редактиране на кода]

Текстът и музиката на марша са написани от Александър Морфов през 1923 г. по конкурс на ВМРО.[1] Предложеният марш е представен от ком­позитора на Тодор Александров в дома на генерал Коста Николов. В периода преди Втората световна война маршът се изпълнява като официален химн на ВМРО.[2] „Изгрей зора на свободата“ традиционно се изпълнява на всички редовни събития на Македонската патриотична организация след създаването ѝ през 1925 година.[3]

В СР и Република Македония[редактиране | редактиране на кода]

Според някои публикации в периодичния печат на Република Македония, поетът Кочо Рацин се опитал да адаптира припева на песента към нововъзникващия македонски литературен език непосредствено преди убийството си през 1943 година.[4]

Първото заседание на АСНОМ, състояло се на 2 август 1944 година в манастира „Св. Прохор Пчински“, се открива с изпяване на „Изгрей зора на свободата“.[5] Песента става неофициален химн на новосформираната Народна Република Македония, където се изпълнява до 1948 година, когато е забранена от комунистическите власти като българофилска. И днес в Северна Македония към тази песен съществува резервирано отношение.

Съвременност[редактиране | редактиране на кода]

Днес маршът е официален химн на ВМРО-БНД, на Македонската патриотична организация в САЩ и Канада и се използва на редовните срещи на „Сдружение Радко“.

Текст[редактиране | редактиране на кода]

Изгрѣй, зора на свободата,

Зора на вѣчната борба.
Изгрѣй въ душитѣ и въ сърдцата
На всички роби по свѣта!

Тирани, чудо ще направимъ,
Ний чуждо иго не търпимъ,
Съ юнашка кръвь ще ви удавимъ,
И пакъ ще се освободимъ!

Юнаци смѣли пакъ развиха
Окървавени знамена,
Комити нови забродиха
Изъ македонската земя.

Тирани, чудо ще направимъ...

Ечатъ гори, поля, балкани
Отъ бойни пѣсни и ура,
Сноватъ борцитѣ-великани
Навредъ, готови за борба.

Тирани, чудо ще направимъ...

Насъ нищо вечъ не ще уплаши,
И тъй живѣемъ день за день...
Свещени сѫ горитѣ наши,
Изъ тѣхъ свободни ще измрѣмъ!

Тирани, чудо ще направимъ...[6]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Как е създаден химнът „Изгрей, зора на свободата“, Петър Иванчев, сп. България – Македония, брой 1, 2015 г.
  2. Михайлов, Иван. "Quo vadis, Bulgaria?", I изд. Индианаполис, Печатница „Македонска трибуна“, 1937, II изд. ИК „Витатон“, Пещера, 1996, стр. 35 – 44.
  3. Convention – MPO Annual Convention Архив на оригинала от 2009-04-16 в Wayback Machine. ((en))
  4. Блажевски, Иван. "Забранетата песна ги бранува духовите. „Изгреј зора“ била бугарска и фашистичка песна[неработеща препратка]„, вестник „Време“, брой 310, 09. 02. 2005.
  5. Вестник „Нова Македонија“, 2 и 3 август 1945, стр. 2.
  6. MPO Songs of Our Heritage. Събрани Народни Пѣсни // strumski.com.