Износ – Уикипедия

Износ е продажба на местни стоки от дадена страна за чужбина. В тесния смисъл на думата включва само стоките, които са произведени или преработени в страната, а останалите – внесени и изнесени без преработка, се наричат реекспорт. В най-широкия смисъл на думата тук се включват и стоките с нетърговско предназначение.

Износът се контролира от митническите учреждения на изнасящата страна. За дата на износната операция се смята датата на митническото оформяне и пропускане на стоките. Данните за износа обикновено се различават според източника им, като най-изчерпателни са данните, подавани от износителите за националната търговска статистика.

Предмет на износ могат да бъдат и други материални и нематериални ценности като електричество, софтуер, патенти и лицензии, ценни книжа, чужда и местна валута, злато и други ценни метали. Те обаче не се отчитат от националната търговска статистика за износа.

Държавата е заинтересована от развитието на износа, чрез който се разширяват пазарите на местните фирми и се повишава ефективността на тяхната дейност. Ето защо специализирани държавни органи провеждат политика на стимулиране на износа с различни средства – експортни премии, дотации, субсидии, изгодно кредитиране, застраховане на експортни кредити, привилегировано снабдяване на износителите и др.

Стратегия за ефективен износ[редактиране | редактиране на кода]

С помощта на линейното програмиране може да бъде изведен обобщен модел за оптимизация на износа. За целта се въвеждат следните величини: е количеството крайна продукция на отрасъл, което страната изнася и продава на -ти външен пазар,  – експлоатационните разходи за единица крайна продукция, която се изнася и бива продавана,  – експлоатационните разходи за единица крайна продукция, която се изнася,  – транспортните разходи за изнесена и продадена единица продукция,  – транспортните разходи само за изнесена единица продукция, и  – разходите по продажба с различен състав,  – валутният курс, показващ колко единици национална валута струва единица чуждестранна валута,  – международната цена, по която става продажбата,  – предназначената за износ крайна продукция,  – обемът валута, която страната непременно трябва да получи от износа на стоки и услуги, и  – съответно минималното и максималното количества стоки, което страната може да изнесе и продаде.

Линейната функция

при следните ограничителни условия:[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Прогнозиране и планиране, проф. д.ик.н. Васил Манов, 2001 г., Университетско издателство „Стопанство“

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]