Източни южнославянски езици – Уикипедия

Източните южнославянски диалекти представляват източната подгрупа на южнославянските езици. Използват се в България и Северна Македония, както и райони на други държави, основно Сърбия, Гърция, Турция, Румъния, Косово, Албания, Молдова, Руска федерация и Украйна. Това са диалектите на българския език.

Понастоящем от БАН се приема, че съществуват три писмено-регионални норми на българския език – стандартизираният официален български език, банатската книжовна норма, която се използва от банатските българи, и македонската книжовна норма използвана в Северна Македония.[1] В миналото са правени още два неуспешни опита за подобна кодификация: с т. нар. Абецедар и с т. нар. егейска македонска литературна норма.

Южнославянски диалектен континуум
Езикова карта на Балканите през 1870

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“, Българска Академия на Науките (БАН). Единството на българския език в миналото и днес. Издателство на Българската Академия на Науките, София, 1978.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Източни_южнославянски_езици&oldid=12070408“.