Илия Петров – Уикипедия

Илия Петров
български художник
Проф. Илия Петров (седнал) на защитата на дипломна работа на Васил Вълчев, 1955
Роден	6 юли 1903 г. Разград, Княжество България
Починал	18 май 1975 г. (71 г.) София, България
Националност	България
Кариера в изкуството
Жанр	портрет
Академия	Академия за изобразителни изкуства в Мюнхен
Направление	живопис
Известни творби	„Слепият гъдулар“

Илия Николаев Петров е български художник, известен със своите портрети.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 6 юли 1903 г. в Разград. Учи живопис в София и в Академията за изобразителни изкуства в Мюнхен. От 1940 година преподава в Художествената академия, София. През 1971 година е избран за академик в БАН. Умира на 18 май 1975 г. в София.

Първите му произведения са типични за 1920-те години. Постепенно стилът му се усложнява и обогатява. Създава множество известни портрети на много бележити свои съвременници – Дора Габе, Николай Райнов, Людмил Стоянов.

След 9 септември 1944 г. работи по произведения с историко-революционна тематика, взема дейно участие в ръководството на СБХ и е негов главен секретар (1949 – 1951 и 1957 – 1959).

Петров е един от изключителните ни майстори в живописта, но истинската му виртуозност е най-вече в голите тела, където той остава един от най-големите ни майстори.

Личният му архив се съхранява във фонд 2027К в Централен държавен архив. Той се състои от 29 архивни единици от периода 1897 – 1966 г.^[1]

Признание[редактиране | редактиране на кода]

Неговото име носят Националната художествена гимназия за изящни изкуства и улица в квартал „Изгрев“ (Карта) в София и Художествена галерия „Проф. Илия Петров“ в родния му Разград.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

• „Портрет на Владимир Димитров – Майстора“ (1929);
• „Портрет на Никола Маринов“ (1926);
• „Портрет на руснак“ (1929);
• „Автопортрет“ (1932);
• „Портрет на Веса Тузсузова“ (1932);
• „Аспаруховата конница“ (1936);
• „Голо тяло – жена с огледало“ (1937);
• „Портрет на художника Соломон Бенун“ (1938);
• „Аспарух“ (1941);
• „Климент Охридски сред народа“ (1941);
• „Паисий Хилендарски“ (1941);
• „Дамски портрет“ (1941);
• „Голо тяло“ (1941);
• „Портрет на Светла Ракитин“ (1941);
• „Портрет на момченце“ (1942);
• „Испанка“ (1945);
• „Портрет на Кирил Петров“ (1946);
• Стенописен фриз „Девети септември 1944“ във фоайето на софийския кинотеатър „Димитър Благоев“ (1946);
• „Рибари“ (1948);
• „Рибарски жени“ (1948);
• „Дамски портрет“ (1951);
• „Пред разстрел“ (1954);
• „Партизанска песен“ (1959);
• „Вестителят“ (1963);
• Фриза „Из борбите на партията в Габровския край“ (1963);
• „Автопортрет“ (1967);
• „Портрет на Дора Габе“ (1968);
• „Портрет на Никола Мирчев“ (1972)
• „Партизани в акция“ (1974);
• Взема участие в работата по „Паметник на Съветската армия“ в София.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

• Биографична справка // artprice.bg. Посетен на 29 юни 2016.
• Спасов, Румен. Свободата да присъстваш – Илия Петров (1903 – 2003) // art.bg, 12 август 2003. Посетен на 13 юли 2016.

Нормативен контрол BNF CONOR.BG FAST GND ISNI NLI J9U LCCN LNB NKC PLWABN VIAF WorldCat

Портал „Биографии“          Портал „Изкуство“          Портал „История на България“