Илка Зафирова – Уикипедия

Илка Зафирова
българска актриса
На 22 декември 2010 в Народния театър
Родена	8 април 1941 г. (83 г.) София, Царство България
Актьорска кариера
Активност	1965 – 2021
Семейство
Съпруг	Оскар Кристанов Развод
Уебсайт	Страница в IMDb
Илка Зафирова в Общомедия

Илка Зафирова е българска театрална и кино актриса.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Първоначално е студентка в Софийския университет със специалност „Френска филология“, но след като осъзнава любовта си към театъра напуска университета. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ при професор Моис Бениеш през 1966 година и още същата година постъпва в Драматичния театър във Велико Търново.

Между 1968 – 1969 година е в трупата на пловдивския драматичен театър. На два пъти, през 1970 – 1971 година и през 1974 – 1975 година играе и в Драматичен театър – Пазарджик. След 1977 година се установява в Театър „София“. През 1990 г. напуска театъра и се премества, заедно с останалите артисти, недоволни от ръководството на Театър „София“, в новосформирания Малък градски театър „Зад канала“.^[1]

Играе и на сцената на Театър 199 в постановките „Един час преди полунощ“ от Властимил Шубрт, режисьор Христо Кръчмаров; „Дъждът“ от Борис Априлов, режисьор Иван Ничев; „Кристали“ от Лада Галина, режисьор Георги Аврамов; „Шърли Валънтайн“ от Уили Ръсел, режисьор Тодор Колев; „Майсторски клас“ от Терънс Макнали, режисьор Илка Зафирова и приятели; Шарлота в „Есенна соната“ от Ингмар Бергман, режисьор Младен Киселов; Нел в „Краят на играта“ от Самюъл Бекет, режисьор Лилия Абаджиева; „Госпожа Клайн“ от Никълъс Райт, режисьор Стилиян Петров (награда „Аскеер“ 2015 за водеща женска роля).

На Стената на славата пред Театър 199 има пано с нейните отпечатъци.

Успоредно с това участва с роли и в киното, общо в 22 филма, сред които „Вълчицата“ и „Немирната птица любов“ на режисьора Рангел Вълчанов, „Бялата стая“ на Методи Андонов, „Дами канят“, „Вампири, таласъми“ и „Бяла магия“ на Иван Андонов, и „Пансион за кучета“ на режисьора Стефан Командарев.

Член на САБ (1966) и „Клуб за демокрация“ (1989).

Озвучава госпожица Финстър в синхронния дублаж на анимационния сериал „Голямото междучасие“ и филма „Ваканцията: Строго забранена“.

Омъжена е за Оскар Кристанов, кинорежисьор, но се развеждат. Нейна дъщеря е преводачката Неда Кристанова, от която има и внучка.^[2]

През април 2021 година в интервю за БНР Зафирова споменава, че се е оттеглила от сцената.^[3]

Театрални роли[редактиране | редактиране на кода]

• „Юстинианова монета“ - селянка
• „Лодка в гората“
• „Свекърва“
• „Шърли Валънтайн“ - Шърли Валънтайн
• „Дама Пика“
• „Човекоядката“ (Иван Радоев) – Йота
• „Доходно място“ (Александър Островски) – Юлия
• „Кълбовидна мълния“
• „Таралеж“
• „Татко Юбо“ – майка Юбо
• „Госпожа Клайн“ (Никълъс Райт) – госпожа Клайн
• „Есенна соната“ (Ингмар Бергман) – Шарлота
• „Всяка есенна вечер“ (дебютът и в Студентския театър)

Телевизионен театър[редактиране | редактиране на кода]

• „Големанов“ (2006) (Ст. Л. Костов)
• „Каквото Господ не е помислял“ (1990) (П. Ю. Тодоров)
• „Червено и кафяво“ (1982) (Иван Радоев)
• „Историята на един кон (Холстомер)“ (1980) (от Лев Толстой, реж. Вили Цанков) 
• „Сократ“ (1980) (Едвард Радзински)
• „Лицемер“ (Рязанов и Брагински) (1978)
• „Цилиндъра“ (1974) (Едуардо де Филипо)
• „Трагичната история на д-р Фауст“ (1970) (Кристофър Марлоу, реж. Павел Павлов) – Яростта

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

• Значка на София По случай Празника на София на 17 награда на Столичния общински съвет награди за ярки постижения в изкуството (София, 2016)
• „Златно перо“ (София, 2016)
• Наградата „Икар“ на Съюза на артистите в България „за Изключителен творчески принос към българския театър“, (София, 2016)
• Аскеер за водеща женска роля в пиесата „Госпожа Клайн“ (София, 2015)
• I награда за ролята и на Елизабет Лоу в „Когато дъждът спря да вали“ на Театралния фестивал на малките форми (Враца, 2013)
• Аскеер за водеща женска роля- Елизабет Лоу в „Когато дъждът спря да вали“ (София, 2013)
• Гран при за ролята и в „Оскар и розовата дама“ на Международния фестивал на моноспектаклите (Габрово, 2006)
• Наградата за главна женска роля за моноспектакъла „Оскар и розовата дама“ на Театралния фестивал на малките форми (Враца, 2006)
• Аскеер за поддържаща женска роля за Райна в „Без кожа“ (София, 2003)
• Наградата за женска роля за Божана в „Пансион“ на Театралния фестивал на малките форми (Враца, 1997)
• Аскеер за главна женска роля на Костанда в пиесата „Свекърва“ (София, 1996)
• Награда за женска роля на САБ за (Шърли Валънтайн) от пиесата „Шърли Валънтайн“ (София, 1995).

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Илка Зафирова.

• Биография на Илка Зафирова, на сайта на МГТ „Зад канала“
• Филмография на Илка Зафирова в bgmovies.info
• Актрисата Илка Зафирова пред „Черно море“, бр. 1013, 3 май 2001
• ((en)) Илка Зафирова в Internet Movie Database
• ((ru)) Илка Зафирова в КиноПоиск
• ((ru)) Илка Зафирова в Кино-Театр

Нормативен контрол ISNI VIAF WorldCat