Иля Репин – Уикипедия

Иля Репин
Илья Репин
руски художник
Автопортрет, 1878 (Държавен руски музей, Санкт Петербург)
Роден
Чугуев, Харковска губерния, Руска империя
Починал
Куокала (след 1939 г. Репино), Ленинградска област, РСФСР, СССР
ПогребанСанкт Петербург, Русия
Учил вИмператорска художествена академия
Кариера в изкуството
СтилРеализъм
Жанристорическа живопис, портрет, Битова живопис
АкадемияИмператорска художествена академия
Направлениереализъм
Известни творби„Запорожките казаци пишат писмо на турския султан“, „Бурлаци на Волга“
ПатронПавел Третяков
ПовлиянГюстав Курбе, Иван Крамской, Карл Брюлов, Василий Перлов
ПовлиялВалентин Серов, Василий Суриков, Виктор Васнецов
НаградиНосител на златен медал (1872)
Семейство
Подпис
Уебсайтilya-repin.ru
Иля Репин в Общомедия

Иля Ефимович Репин (на руски: Илья́ Ефи́мович Ре́пин) е руски художник, живописец, майстор на портрети, исторически и битови сцени. Той е една от водещите фигури в движението Передвижници.

И. Е. Репин. „Садко“. 1876

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Репин е роден на 5 август 1844 г. в град Чугуев, Харковска губерния. От 13-годишна възраст учи живопис в Чугуев при И. Бунаков. През 1863 г. постъпва в Художествената академия в Петербург. Учи успешно и през 1869 г. е награден с малък златен медал за картината „Йов и неговите приятели“. През 1872 г. получава голям златен медал за картината „Възкресението на дъщерята на Иаир“. По това време той счита за свой учител Иван Крамской.

По време на своето пътешествие по Волга през 1870 г. рисува много етюди и ескизи, по някои от които рисува за великия княз Владимир Александрович картината „Бурлаки на Волге“, завършена през 1873 г. Тази картина, изобразяваща тежкия труд на бурлаците, влачещи баржа, прави силно впечатление на публиката и критиците. Създал най-много портрети на Лев Толстой – 12 бр.: „Толстой на оран“, „Толстой бос“, „Толстой в раб. кабинет под сводовете“, „Толстой в кресло с книга в ръка“. Получава стипендия за обучение в чужбина. По време на това обучение той преминава през 1873 г. през Виена и Италия до Париж. Тук се сблъсква с импресионизма и среща Едуар Мане. След като не успява обаче да се наложи и не намира добро отношение в Парижкия салон със своята картина „Парижко кафене“, две години преди изтичнето на стипендията, той се връща в Русия, като решава да се върне към руската тема. В Париж последно рисува картината „Садко“, от която остава недоволен.

В периода 1894 – 1907 г. той е професор-ръководител на майсторския клас в Художествената академия.

Съвременният наследник на Императорската художествена академия в Санкт Петербург се казва Санктпетербургска художествена академия „Иля Репин“ в чест на Иля Репин.

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

И. Е. Репин. Отдих. Портрет на В. А. Репиной, жената на художника. 1882
И.Репин „Есенен букет“ На картината е голямата дъщеря на художника -Вера. 1892

Репин се жени за първата си съпруга Вера Алексеевна през 1872 г., като вместо свадбено пътешествие той предлага различни посещения на изложби. През есента на 1872 г се ражда дъщеря им Вера. Първият брак на Репин продължава 15 години като за това време им се раждат 4 деца: Вера, Надежда, Юрий и Иля. Бракът им не е щастлив поради различния начин на живот на съпрузите и коренно различните им интереси. Втората съпруга на Репин е писателката Наталия Нордман, която като писателка пише под псевдоним Северова. Тя се отличава с особения си начин на живот. Този начин на живот като отказ от носене на кожени палта, вегетарианство и отказ от използването на прислуга в домакинството вороятно за времето е довело до намаляване на авторитета на Репин. Тя умира от туберкулоза през 1914 г. в Локарно като се отказва от финансовата помощ на съпруга си.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Иля_Репин&oldid=12189275“.