Ингеборг Бахман – Уикипедия

Ингеборг Бахман Ingeborg Bachmann
австрийска писателка
1962 г.
Родена	25 юни 1926 г. Клагенфурт, Австрия
Починала	17 октомври 1973 г. (47 г.) Рим, Италия
Погребана	Клагенфурт, Австрия
Националност	Австрия
Работила	белетрист, драматург, преводач
Литература
Период	от 1950 г.
Жанрове	стихотворение, роман, есе, пиеса
Известни творби	„Малина“ (1971)
Повлияна	Илзе Айхингер
Семейство
Партньор	Макс Фриш[1] Паул Целан[1]
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
Ингеборг Бахман в Общомедия

Ингеборг Бахман (на немски: Ingeborg Bachmann) е австрийска поетеса, белетристка, автор на радиопиеси и преводачка.

Ингеборг Бахман е родена в Клагенфурт, Каринтия. Първоначално мечтае да следва музика, но в крайна сметка следва философия, психология и германистика в университетите на Инсбрук, Грац и Виена (1945 – 1950). Става доктор по философия с дисертация върху (по-точно: против) екзистенциализма на Мартин Хайдегер (1950). След това Бахман пребивава в Париж и работи като редактор във Виенското радио. В Париж се запознава с поета Паул Целан, с когото изживява краткотрайна, но бурна любовна връзка.

През 1953 г. Ингеборг Бахман получава наградата на литературното сдружение „Група 47“ за първата си стихосбирка „Разсроченото време“ (1953), става член на сдружението и заживява като писателка на свободна практика. За няколко години се установява в Италия, преди всичко в Рим, а през 1955 г. е поканена да участва в международния семинар на Харвардския университет в Кеймбридж, Масачусетс. През 1956 г. поетесата публикува емблематичната си стихосбирка „Призоваване на Голямата мечка“ ^[2], а на следващата година е избрана за член-кореспондент на Германската академия за език и литература в Дармщат. През 1959 – 1960 г. Бахман е доцент по поетика във Франкфуртския университет, а след 1965 г. до смъртта си живее в Рим.

В поезията на Ингеборг Бахман кристализират традициите на освободения от илюзии хуманизъм на Хуго фон Хофманстал, Георг Тракл и Елзе Ласкер-Шюлер. Поетесата изразява критичното си отношение към реставрационната политика на Федералната република, довела до отчуждение на човека от околния свят и себеподобните си.

Сред прозаичните произведения на Бахман личат сборниците с разкази „Тридесетата година“ (1961), „Място за произшествия“ (1965), „Симултанно“ (1972) и романът „Малина“ (1971).

• Die Gestundete Zeit, Gedichte, 1953
• Anrufung des Großen Bären, Gedichte, 1956
• Der gute Gott von Manhattan, Hörspiel, 1958
• Der Prinz von Homburg. Oper in drei Akten nach dem Schauspiel von Heinrich von Kleist, 1960
• Jugend in einer österreichischen Stadt, 1961

• Das dreißigste Jahr, Erzählungen, 1961
• Gedichte. Erzählungen. Hörspiel. Essays, 1964
• Ein Ort für Zufälle, 1965
• Der junge Lord. Komische Oper in zwei Akten, 1965
• Gedichte. Eine Auswahl, 1966
• Malina, Roman, 1971
• Simultan, Neue Erzählungen, 1972
• Undine geht, Erzählungen, 1973

Посмъртни издания

• Die Gestundete Zeit – Anrufung des Großen Bären, Gedichte, 1974
• Meistererzählungen, 1974
• Werke, In 4 Bänden, 1978 (postum)
• Der Fall Franza. Requiem für Fanny Goldmann, 1979
• Sämtliche Erzählungen, 1980
• Frankfurter Vorlesungen. Probleme zeitgenössischer Dichtung, 1980
• Die Gedichte, 1980
• Die Wahrheit ist dem Menschen zumutbar. Essays. Reden. Kleinere Schriften, 1981
• Die Fähre, Erzählungen, 1982
• Das Honditschkreuz, 1983
• Wir müssen wahre Sätze finden – Gespräche und Interviews, 1983
• Sämtliche Gedichte, 1983
• Die kritische Aufnahme der Existenzialphilosophie Martin Heideggers, (Dissertation Wien 1950), 1985
• Liebe: Dunkler Erdteil. Gedichte aus den Jahren 1942 – 1967, 1985
• Daß noch tausend und ein Morgen wird, 1986
• Briefe an Felician, 1991
• Ingeborg Bachmann. Gedichte 1948 – 1957. Gelesen von Ingeborg Bachmann, 1995
• „Todesarten“-Projekt. Kritische Ausgabe, 1995
• Letzte unveröffentlichte Gedichte, Entwürfe, Fassungen, 1998

• 1953: „Награда на Група 47“
• 1955: Fördergabe des Literarischen Förderungswerkes des Kulturkreises der deutschen Wirtschaft
• 1957: „Бременска литературна награда“
• 1959: Hörspielpreis der Kriegsblinden
• 1961: „Награда на немската критика“
• 1964: „Награда Георг Бюхнер“
• 1968: „Голяма австрийска държавна награда за литература“
• 1971: „Награда Антон Вилдганс“

В чест на писателката родният ѝ град Клагенфурт учредява през 1977 г. литературната награда „Ингеборг Бахман“.

Тази статия се основава на материал Архив на оригинала от 2016-03-06 в Wayback Machine., използван с разрешение.

• В Общомедия има медийни файлове относно Ингеборг Бахман
• Поезия от Ингеборг Бахман Архив на оригинала от 2016-06-22 в Wayback Machine., в превод на Венцеслав Константинов
• Произведения на Ингеборг Бахман в Моята библиотека
• Ингеборг Бахман в Литературен свят
• Ингеборг Бахман, „Отплуване“, „Призоваване на Голямата мечка“, „Песни от един остров“, в превод на Владимир Сабоурин
• ((de)) Ingeborg Bachmann Forum
• ((de)) Lyrikline: Das hörbare Erbe Ингеборг Бахман чете свои стихове
• ((de)) Бахман в Sternenfall Архив на оригинала от 2007-11-23 в Wayback Machine.
• ((de)) Бахман в Die LYRIKwelt
• ((de)) Бахман в Die Deutsche Gedichtebibliothek
• ((de)) Ингеборг Бахман в Lyrik.ch
• ((en)) Ингеборг Бахман в Internet Movie Database

Нормативен контрол BIBSYS BNE BNF BNper CiNii CONOR.BG Europeana FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN LNB MBa NDL NKC NLA NLG NSK Open Library PLWABN ICCU LIBRIS SNAC IdRef VIAF WorldCat