Ирина Гръцка – Уикипедия

Ирина Гръцка
херцогиня на Аоста, кралица на Хърватия
Родена
Починала
15 април 1974 г. (70 г.)
ПогребанаКралска крипта в Базилика „Суперга“ (Торино)

РелигияКатолическа църква
Управление
Период3 март 1942 – 29 януари 1948 (херцогиня)
18 май 1941 – 12 октомври 1943 (кралица)
ПредшественикАнна Орлеанска (херцогиня)
няма (кралица)
НаследникКлавдия Орлеанска (херцогиня)
няма (кралица)
Други титлиПринцеса на Гърция и на Дания, херцогиня на Сполето
Герб
Семейство
РодШлезвиг-Холщайн-Зондербург-Глюксбург по рождение
Савойска династия: Савоя-Аоста по брак
БащаКонстантинос I
МайкаСофия Хоенцолерн
Братя/сестриГеоргиос II
Александрос I
Елена Гръцка
Павлос I
Екатерини Гръцка
СъпругАймон Савойски-Аоста (1900 – 1948) (1 юли 1939 – 1948)
ДецаАмадей
Подпис
Ирина Гръцка в Общомедия

Ирина Гръцка и Датска (на италиански: Irene di Grecia; на гръцки: Πριγκίπισσα Ειρήνη της Ελλάδας και της Δανίας; * 13 февруари 1904, Атина, Кралство Гърция; † 15 април 1974, Фиезоле, Италия) е принцеса на Гърция и на Дания и чрез брак с Аймон Савойски-Аоста херцогиня на Сполето, херцогиня на Аоста и кралица на Хърватия.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Иринa е родена 13 февруари 1904 в Атина като Ирини цу Щлезвиг-Холщайн-Зонденбург-Глюксбург, принцеса на Гърция и Дания. Тя е втората дъщеря и петото дете в семейството на гръцкия крал Константинос I и на пруската принцеса София. По майчина линия е правнучка на британската кралица Виктория, а по бащина – правнучка на датския крал Кристиан IX и праправнучка на руския император Николай I. Тя е по-малка сестра на трима гръцки крале - Георгиос II, Александрос I и Павлос I, както и на румънската кралица Елена.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

През 1927 г. Иринa е сгодена за датския принц Кристиан фон Шаумбург-Липе, племенник на прадядо ѝ – датския крал Кристиан IX. Планираният брак обаче не се осъществява.

На 1 юли 1939 г. се омъжва за италианския принц Аймон Савойски-Аоста, херцог на Сполето. Двамата имат един син:

На 3 март 1942 съпругът на Ирина става четвърти херцог на Аоста — титла, която наследява от починалия си брат Амадей. Близо година преди това, на 18 май 1941 г., приемайки името Томислав II, Аймон Савойски-Аоста е провъзгласен за крал на Независима хърватска държава, създадена от нацистите след окупацията на Югославското кралство. Новата хърватска кралица и съпругът ѝ никога не стъпват в Хърватия, а и Ирина не подкрепя приемането на хърватската корона от съпруга ѝ. В крайна сметка Аймон се отказва от титлата на 12 октомври 1943 г. след като Италия излиза от войната.

През периода 1941-1942 г. Ирина е на фронта в Светския съюз, където служи като милосърдна сестра към Международния червен кръст.

След като Италия сключва примирие със Съюзниците, през 1944 г. принцеса Ирина и синът ѝ са арестувани от нацистите и заедно с други членове на семейството са затворени в един концентрационен лагер в Австрия, откъдето по-късно са преместена в друг лагер в Полша. По това време здравето на сина ѝ рязко се влошава. Лагерът на Ирина е освободен от френски войници.

След края на войната Ирина и семейството ѝ живеят в изгнание в Швейцария. След смъртта на съпруга ѝ в Буенос Айрес през 1948 г. херцогинята на Аоста се завръща отново в Италия, където умира на 15 април 1974 г. в град Фиезоле.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]


  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Princess Irene, Duchess of Aosta в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​