Италианска Еритрея – Уикипедия

Италианска Еритрея
— колония на Италия —
1890 – 1936
Знаме        Герб
Континент	Африка
Столица	Асмара
Официален език	Италиански
Площ
	121 100 km²
Население
По оценка от	1 000 000
Валута	Еритрейски талер (1890 – 1921) Италианска лира (1921 – 1936)
Предшественик Египет Абисиния Наследник Италианска Източна Африка
Днес част от	Еритрея

Колонията Италианска Еритрея (на италиански: Colonia Eritrea) е първата колония на Италианското кралство. Създадена е през 1890 г., но първите италиански заселници идват тук още през 1882 г. Италианската власт над тези земи продължава до 1947 г.^[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Италианска компания купува земя в района на град Асаб от местния султан за изграждане на пристанище за техния търговски флот. На 10 март 1882 г. италианското правителство я купува на свой ред от фирмата. Впоследствие италианските войски завземат цялото крайбрежие, включително и пристанището Масава на 5 февруари 1885 г. На 1 януари 1890 Италия обявява създаване на своя колония тук, независимо от протеста на египтяни, турци и етиопци.

Според преброяването на населението от 1939 г., в Италианска Еритрея има почти 100 хиляди италианци, от около 1 млн. жители. Италианското присъствие в Еритрея допринася за разпространението на католицизма, развитието на селското стопанство, тежката промишленост и търговия, по-голямата част изградена инфраструктура (магистрали, железопътни линии, пристанища, болници и др.). Железопътната линия между Асмара и Масава, построена по време на италианското управление, е все още една от най-дългите на Африканския рог.

Италианците напускат страната през 1941 г., когато районът бива окупиран от Великобритания.

Асмара[редактиране | редактиране на кода]

Асмара става столица на Еритрея през 1900 г. Тя зяменя Масава главно заради по-хладния климат – намира се на повече от 2200 метра над морското равнище.

Според преброяването през 1939 г. населението на Асмара е 98 000 жители, от които 53 000 са италианци. Това прави Асмара основния „италиански град“ на Италианска Източна Африка, и следователно са допринесли за режима на Мусолини, за да дадат пример на своята политика в очите на света.^{[ неясно? ]}

Втората световна война спира развитието на колонията. Много от оборудването е демонтирано от британците и изпратено към Южна Африка, което води до постоянен икономически колапс от 1945 г. насам. След Втората световна война италианците биват преследвани и за това повечето от тях са принудени да се върнат в Италия.

Губернатори на Италианска Еритрея[редактиране | редактиране на кода]

• Балтазаре Ореро (януари – юни 1890)
• Антонио Гандолфи (юни 1890 – февруари 1892)
• Орест Баратиери (февруари 1892 – февруари 1896)
• Антонио Балтисера (февруари 1896 – декември 1897)
• Фердинандо Мартини (февруари 1897 – март 1907)
• Джузепе Салваджо Раги (март 1907 – август 1915)
• Джовани Серина Ферони (август 1915 – септември 1916)
• Джакомо Ди Мартино (септември 1916 юли 1919)
• Камило де Камилис (юли 1919 – ноември 1920)
• Людовико Полера (ноември 1920 – април 1921)
• Джовани Серина Ферони (април 1921 – юни 1923)
• Джакопо Гаспарини (юни 1923 – юни 1928)
• Коради Дзоли (юни 1928 – юли 1930)
• Рикардо ди Лучези (юли 1930 – януари 1935)
• Емилио де Боно (януари 1935 – ноември 1935)
• Пиетро Бадолио (ноември 1935 – май 1936)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]