Иън Флеминг – Уикипедия

Вижте пояснителната страница за други личности с името Иън Флеминг.

Иън Флеминг
Ian Fleming
Роден28 май 1908 г.
Починал12 август 1964 г. (56 г.)
Националностбританец
Активен период1953 – 1964
Жанршпионски роман
детска литература
пътепис
Подпис
Уебсайт
Иън Флеминг в Общомедия

Ѝън Ланкастър Флеминг (на английски: Ian Lancaster Fleming, накратко Иън Флеминг, известен в България като Ян Флеминг), е английски писател.

Автор е на поредица книги за британския разузнавач Джеймс Бонд. Написва за него 12 новели и 9 разказа. Също така е написал разказа за деца „Чити Чити Банг Банг: Магическата кола“ и няколко публицистични книги.

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Мейфеър, Лондон в семейството на члена на парламента Валънтайн Флеминг и жена му Евелин Сейнт Кроа Роуз. Той е по-малък брат на автора на пътеписи Питър Флеминг, по-голям брат на Майкъл и Ричард Флеминг и полубрат на виолончелистката Амарилис Флеминг. Внук е на шотландския финансист Робърт Флеминг, създател на Шотландско-американския инвестиционен тръст и на търговската банка Robert Fleming & Co. (част от JP Morgan Chase от 2000 г.) Братовчед е на актьора Кристофър Лий и девер на актрисата лейди Селия Джонсън (жена на брат му Питър), както и прачичо на композитора Алън Флеминг-Беърд.[1] Неговият племенник Матю Флеминг е играч на крикет[2].

Флеминг учи в начално училище на остров Пърбък, Дорсет, близо до имението на семейство Бонд, чието мото е Светът не е достатъчен[3]. Продължава учението си в Бъркшър – в Итънския колеж и Кралската военна академия Сандхърст. В Итън 2 години подред печели званието най-добър спортист Victor Ludorum, което преди това се било случвало само веднъж.

След като преждевременно напуска Сандхърст, който не му допада, майка му го изпраща да учи езици в континентална Европа. Първо учи немски език в Кицбюел, Австрия, после в Мюнхенския университет и накрая в Женевския университет, подобрявайки там и своя френски език. Кандидатства във Форин Офис, но се проваля на изпитите. Започва работа като журналист в „Ройтерс“. През 1933 година работи като пратеник на „Ройтерс“ в Москва, а по-късно става брокер. От 1944 и до смъртта си през 1964 година е член на Boodle's – джентълменски клуб на Сейнт Джеймс Стрийт в Лондон[4].

През 1952 година се жени в Ямайка за аристократката Ан Картрис, бивша втора жена на втория виконт Ротмар и вдовица на третия барон О'Нийл. Кумува му драматургът Ноел Кауърд.

Втора световна война[редактиране | редактиране на кода]

През 1939 г., в навечерието на Втората световна война, шефът на военноморското разузнаване контраадмирал Джон Годфри привлича Флеминг за свой личен помощник. Иън прави кариера последователно като лейтенант, подпоручик, поручик. Кодовото му име е 17F[5].

Работата му в разузнаването е увлекателна. През 1940 година Флеминг и Годфри поръчват на Кенет Мейсън, професор по география в Оксфорд, да напише доклади за географията на страните, участващи във военните действия. Тези доклади поставят началото на томовете на Naval Intelligence Division Geographical Handbook Series между 1941 и 1946 г.[6]

Флеминг е автор на хитър план за симулиране на авария на германски самолет в Ламанша, при което английски войници ще се представят за търпящи бедствие пилоти от Луфтвафе с идеята да завладеят германската подводница, която евентуално ще им се притече на помощ и така да се доберат до кодовата книга на шифровъчната машина „Енигма“. Планираната акция обаче не се осъществява, за голямо съжаление на Алън Тюринг и сътрудниците му в Блечли парк.

Той привлича окултиста Алистър Кроули да участва в план, в който да свържат Рудолф Хес с фалшиви участници в уж нелегално движение против Уинстън Чърчил. Но и този план не се осъществява, защото Хес междувременно заминава за Шотландия в опит да уговори мир тайно от Хитлер. В книгата „The Man Who Was M: The Life of Charles Henry Maxwell Knight“ на Антъни Мастърс се твърди, че именно Флеминг успява да убеди Хес да замине за Шотландия и да преговаря за сепаративен мир с Чърчил, което завършва със залавянето на Хес, но никакви други източници не подкрепят същата теза[7].

Флеминг е автор на операция „Златно око“ – план за поддържане на комуникацията с Гибралтар, в случай че Испания влезе във войната на страната на Оста и атакува средиземноморската колония на Великобритания.

Щурмови отряд 30[редактиране | редактиране на кода]

През 1944 година Флеминг участва в командването на специализиран отряд от командоси, известен като Щурмови отряд 30 (30 Assault Unit, 30AU или 30 Commando). Въпреки че не той основава звеното, нито е негов полеви командир, той е този, който планира действията му. Като офицер от морското разузнаване (Naval Intelligence Division, NID), Флеминг знае приблизително с каква информация и въоръжение разполага врагът и къде са разположени. Той уточнява „скалповете“, които ще са му необходими, и изпраща за тях своите „индианци“, както нарича командосите.

Щурмови отряд 30 обединява екипи от тренирани командоси, специализирани в щурмуването на вражески щабквартири и набавянето на документи и образци от въоръжението на врага с потенциално значение за разузнаването, които обикновените войници от Съюзническите сили, а дори и командоси без специално обучение, могли да пренебрегнат или дори да унищожат. Щурмоваците умеят да отварят с шперц на ключалки и сейфове, да водят бой с голи ръце и владеят и други по-общи техники и умения за събиране на разузнавателен материал. В отряда участвали някои от най-способните командоси.

Организационно отрядът не функционирал отделно, а екипите му се присъединяват към някоя военна част, настъпваща към врага. Вече достигнали целта, щурмоваците били обучени и екипирани да си проправят сами пътя към щабовете и бързо да се снабдяват с необходимото, преди врагът сам да го разруши при отстъплението. Разчитали на изненадата, издръжливостта и безпощадността си. Преди Десанта в Нормандия Флеминг има само косвен контакт с щурмовия отряд, тъй като повечето военни действия са по Средиземноморието. Въпреки това, благодарение на успехите си в Сицилия и Италия, щурмоваците (чиято база е Marine Hotel Littlehampton в Западен Съсекс, днес обществена сграда и домакин на годишната сбирка на ветераните от Щурмови отряд 30) си спечелват особеното доверие на морското разузнаване. Осъзнали мащаба на постиженията и потенциала, от разузнаването предоставят нужната подкрепа и съставът му е разширен. Поставят му се и преки задачи: да бъдат иззети от врага конкретни предмети и документи. Флеминг е човекът, който издава тези конкретни заповеди[8].

По време на Операция Овърлорд, и по-специално след Битката за Шербур, Флеминг посещава Щурмови отряд 30 на бойното поле. Установява, че вместо да действат като специални разузнавачи, командосите некоректно са използвани като бойци в бойните действия. Това води до излишни жертви и излага на риск изпълнението на основната им задача. След намесата му командването ревизира отношението си[9].

Писателска кариера[редактиране | редактиране на кода]

Работата му през войната дава съвсем естествено идеите за неговите шпионски новели. Първата си творба „Казино Роял“ публикува през 1953 г. Тя разказва за тайния агент Джеймс Бонд, по-известен с кодовото си име 007. В тази книга негов противник е съветски шпионин, чието кодово име е Ле Шифр. Двамата играят бакара в „Казино Роял“ и на Бонд му се удава да победи противника си. Но Ле Шифр спира да играе по правилата и примамва Бонд в капан с красива девойка. А от този капан няма изход. Книгата е филмирана 2 пъти – веднъж през 1968 г.[n 1] с Дейвид Нивън в ролята на Бонд и друг път с Даниъл Крейг в ролята на Бонд през 2006 г.

След това Иън Флеминг пише още 13 книги със същия главен герой: „Живей, а другите да умрат“, „Муунрейкър“, „Диамантите са вечни“, „От Русия с любов“, „Доктор Но“, „Голдфингър“, „Само за твоите очи“, „Тъндърбол“, „Шпионинът, който ме обичаше“, „В тайна служба на Нейно величество“, „Човек живее само два пъти“, „Мъжът със златния пистолет“ и „Октопуси и живите светлини“. Продажбите рязко скачат, след като Джон Кенеди поставя „От Русия с любов“ в списъка на най-добрите книги, които е чел.

В края на 1950-те, след финансовия успех на книгите за Джеймс Бонд, Флеминг се премества да живее в имението Златно око в Сейнт Мери, Ямайка. Има много версии, обясняващи името на имота. Една от най-известните е, че името е взето от операция „Златно око“ от Втората световна война, в която самият Флеминг е взел участие. Друг възможен източник е „Отражения в златисто око“ (1941) – книга на Карсън Маккалърс, която Флеминг много харесвал. Местността наоколо се наричала Оракабеса, което в превод от испански значи „Златна глава“, а разположен в имението испански гроб прилича на око. А друга версия е, че всичко това заедно е накарало писателя да нарече имението си по този начин. Днес имението е в центъра на едноименен скъп курорт.

Флеминг, освен книгите за Бонд, е написал и детската книга „Чити Чити Банг Банг: Магическата кола“, като и нехудожествените книги „Трептящи градове“ и „Контрабанда на диаманти“.

Гробът на Иън Флеминг в Севънхамптън

Късни години и смърт[редактиране | редактиране на кода]

Аз винаги много съм пушил, пил и обичал. Всъщност съм живял не твърде дълго, но прекалено активно. Един ден Железният рак ще ме отнесе. Тогава ще съм умрял от прекалено много живот.

Иън Флеминг

Флеминг бил библиофил и притежавал огромна библиотека с книги, които според него „са дали начало на нещо“ и затова са важни за цивилизацията. Той особено се интересувал от наука и харесвал научни книги като Произход на видовете, но четял книги и на друга тематика като Моята борба и Скаутство за момчета. 6000 от книгите си той дарява на Библиотеката на лилията на университета Блумингтън, Индиана, САЩ.

Флеминг е страстен пушач и пие много. През 1961 г. получава инфаркт. Следва втори инфаркт на 12 август 1964 и писателят умира. Погребан е в църквата в Севънхамптън, малко селце в Англия близо до Суиндъм. След смъртта на вдовицата му Ан Джералдин Мери Флеминг (1913 – 1981) и сина му Каспар Робърт Флеминг (1952 – 1975) те също са погребани там. Каспар се самоубива със свръхдоза наркотици.

По случай 100-годишнината от рождението на писателя през май 2008 г. Ian Fleming Publications е публикуван романът „Дяволът не обича да чака“ на Себастиан Фолкс. На корицата пише „Себастиан Фолкс, пишещ като Иън Флеминг“[10].

Избрана библиография[редактиране | редактиране на кода]

Книги за Джеймс Бонд[редактиране | редактиране на кода]

Номер Заглавие Година Ред на филмовите адаптации
1 Казино Роял“ (на английски: Casino Royale) [11] 1953 21
2 Живей, а другите да умрат“ (на английски: Live and Let Die) [12] 1954 8
3 Муунрейкър“ (на английски: Moonraker) [13] 1955 11
4 Диамантите са вечни“ (на английски: Diamonds Are Forever) [14] 1956 7
5 От Русия с любов“ (на английски: From Russia with Love) [15] 1957 2
6 Доктор Но“ (на английски: Dr. No) [16] 1958 1
7 Голдфингър“ (на английски: Goldfinger) [17] 1959 3
8 Само за твоите очи“ (на английски: For Your Eyes Only) [18] 1960 12, 14, 22
9 "Операция „Мълния“ (на английски: Thunderball) [19] 1961 4
10 Шпионинът, който ме обичаше“ (на английски: The Spy Who Loved Me) [20] 1962 10
11 В тайна служба на Нейно величество“ (на английски: On Her Majesty's Secret Service) [21] 1963 6
12 Човек живее само два пъти“ (на английски: You Only Live Twice) [22] 1964 5
13 Мъжът със златния пистолет“ (на английски: The Man with the Golden Gun) [23] 1965 9
14 Октопуси и живите светлини“ (на английски: Octopussy and The Living Daylights) [24] 1966 13, 15

Поредицата е продължена от различни други автори.[25]

Детска литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Чити Чити Банг Банг: Магическата кола (1964)

Нехудожествени книги[редактиране | редактиране на кода]

  • Контрабанда на диаманти (1957)
  • Трептящи градове (1963, в американските издания понякога съдържа късия разказ „007 в Ню Йорк“)

Незавършени или непубликувани книги[редактиране | редактиране на кода]

  • Флеминг има бележник, където са описани неговите идеи за нови книги на тема Джеймс Бонд. Там са открити части от къси разкази и новели за Бонд, които никога не са публикувани. Някои от тях могат да се открият в книгата на Джон Пиърсън Животът на Иън Флеминг.[26]
  • Писателят Джефри Дженкинс работи заедно с Флеминг по идеята за Бонд между 1957 и 1964. По-късно, през 1967 той написва по тази тема още една книга За чиста унция, но тя никога не е публикувана. Идеята за нея е била на Флеминг.
  • През 1960 Кувейтската петролна компания възлага на Флеминг да напише книга за страната и нейната петролна индустрия. Книгата била озаглавена Място на вълнението: Впечатления от Кувейт, но никога не е публикувана поради неодобрението на кувейтското правителство.[27]

Биографии[редактиране | редактиране на кода]

  • Хенри Зелгър, Иън Флеминг: Шпионинът, който влезе със златото (Ню Йорк, 1965)
  • Елинор и Денис Пълрин, Иън Флеминг: Мъжът със златния химикал (Торонто, 1966)
  • Джон Пиърсън, Животът на Иън Флеминг (Лондон, 1966)
  • Ричард Гант, Иън Флеминг: Мъжът със златния химикал (Лондон, 1966)
  • Айвър Брайс. Човек живее само един път: Спомени от Иън Флеминг (Лондон, 1975)
  • Брус А. Розънбърг и Ан Харлман Стюарт, Иън Флеминг (Бостън, 1989)
  • Доналд Маккормик, 17F: Животът на Иън Флеминг (Лондон, 1993)
  • Андрю Лайсет, Иън Флеминг (Лондон, 1995)

Биографични филми[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Филмът от 1968 е комедийна пародия и не се причислява официално към филмите за Джеймс Бонд

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Henry A. Zelger, Ian Fleming: The Spy Who Came in with the Gold (New York: Duell, Sloan and Pearce, 1965)
  2. Fleming fears he's a one-day wonder by Alasdair Ross (Jan 18, 1998) Sunday Mirror.
  3. BBC News item 31 октомври 2008
  4. Eleanor and Dennis Pelrine, Ian Fleming: Man with the Golden Pen. Toronto: Swan Publishing, 1966.
  5. Richard Gant, Ian Fleming: Man with the Golden Pen. London: Mayflower-Dell, 1966.
  6. The Naval Intelligence Handbooks: a monument in geographical writing Clout and Gosme Prog Hum Geogr.2003; 27: 153 – 173 – Progress in Human Geography – платен достъп
  7. Ivar Bryce, You Only Live Once. London: Weldenfeld and Nicolson, 1975.
  8. John Pearson, The Life of Ian Fleming, London: Jonathan Cape, 1966.
  9. Bruce A. Rosenberg and Ann Harleman Stewart, Ian Fleming, Boston: Twayne, 1989.
  10. Gregory Kirschling, "James Bond's New Book Архив на оригинала от 2009-04-21 в Wayback Machine.", Entertainment Weekly/EW.com, Feb. 29, 2008, Посетен на 4 март 2008
  11. Fleming, Ian. Ian Fleming Publications Inc.  Casino Royale. Jonathan Cape, 13 април 1953. с. 213. Архив на оригинала от 2017-06-13 в Wayback Machine.
  12. Fleming, Ian. Ian Fleming Publications Inc.  Live and Let Die. Jonathan Cape, 5 април 1954. с. 234. Архив на оригинала от 2017-06-13 в Wayback Machine.
  13. Fleming, Ian. Ian Fleming Publications Inc.  Moonraker. Jonathan Cape, 7 април 1955. Архив на оригинала от 2017-06-13 в Wayback Machine.
  14. Fleming, Ian. Ian Fleming Publications Inc.  Diamonds Are Forever. Jonathan Cape, 26 март 1956. Архив на оригинала от 2017-06-13 в Wayback Machine.
  15. Fleming, Ian. Ian Fleming Publications Inc.  From Russia with Love. Jonathan Cape, 8 април 1957. Архив на оригинала от 2017-06-13 в Wayback Machine.
  16. Fleming, Ian. Ian Fleming Publications Inc.  Dr. No. Jonathan Cape, 31 март 1958. Архив на оригинала от 2017-06-13 в Wayback Machine.
  17. Fleming, Ian. Ian Fleming Publications Inc.  Goldfinger. Jonathan Cape, 23 март 1959. Архив на оригинала от 2017-06-13 в Wayback Machine.
  18. Fleming, Ian. Ian Fleming Publications Inc.  For Your Eyes Only. Jonathan Cape, 11 април 1960. Архив на оригинала от 2017-06-13 в Wayback Machine.
  19. Fleming, Ian. Ian Fleming Publications Inc.  Thunderball. Jonathan Cape, 27 март 1961. Архив на оригинала от 2017-06-13 в Wayback Machine.
  20. Fleming, Ian. Ian Fleming Publications Inc.  The Spy Who Loved Me. Jonathan Cape, 16 април 1962. Архив на оригинала от 2017-06-13 в Wayback Machine.
  21. Fleming, Ian. Ian Fleming Publications Inc.  On Her Majesty's Secret Service. Jonathan Cape, 1 април 1963. Архив на оригинала от 2017-06-13 в Wayback Machine.
  22. Fleming, Ian. Ian Fleming Publications Inc.  You Only Live Twice. Jonathan Cape, 16 март 1964. Архив на оригинала от 2017-06-13 в Wayback Machine.
  23. Fleming, Ian. Ian Fleming Publications Inc.  The Man with the Golden Gun. Jonathan Cape, 1 април 1965. Архив на оригинала от 2017-06-13 в Wayback Machine.
  24. Fleming, Ian. Ian Fleming Publications Inc.  Octopussy and The Living Daylights. Jonathan Cape, 1966. Архив на оригинала от 2017-06-13 в Wayback Machine.
  25. Романи от продължението на поредицата във „Fantasticfiction“
  26. Ian Fleming’s Unpublished Legacy – ajb007.co.uk, архив на оригинала от 5 февруари 2008, https://web.archive.org/web/20080205103442/http://www.ajb007.co.uk/articles/007/scrapbook/, посетен на 30 юли 2009 
  27. Annotation by Fleming in the original typescript. Fleming mss., Lilly Library, Indiana.
  28. Ian Fleming: Bondmaker (2005) (TV) – Full cast and crew

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за