Калабрия – Уикипедия

Калабрия Calabria
регион в Италия
Местоположение на Калабрия в Италия
Страна	Италия
Зона	Южна Италия
Главен град	Катандзаро
Площ	15 082 km²
Население	2 009 252 души (2009) 133 души/km²
Провинции	Вибо Валентия Катандзаро Козенца Кротоне Реджо Калабрия
Президент	Джузепе Скопелити (НС)
Официален сайт	www.regione.calabria.it
Калабрия в Общомедия

Кала́брия (на италиански: Calabria, на местен диалект: Calàbria, на гръцки: Καλαβρία, на грико: Calavrìa, Калаври́я; старо латинско име: Bruttium, Брутциум) e административен регион в Южна Италия с население – 2 009 124 жители (2008). Месинският пролив отделя региона от Сицилия (с минимална ширина 3,2 км.) На запад граничи с Тиренското море, на изток и на юг - с Йонийското море. Граничи на север с регион Апулия (който в миналото също е бил наричан Калабрия, докато по същото време сегашните земи на Калабрия са познати като Бритиус).^[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Най-ранните останки от човешка дейност в областта са от епохата на Палеолита.

През 3 хилядолетие или през 2 хилядолетие пр.н.е. в района идват някои италийски племена. В южната част на Калабрия се установяват брутиите, и в северната и́ част - луканите.^[2]

През 8 век пр.н.е. местните крайбрежни зони са предмет на колонизация от древногръцки заселници, които основават редица полиси, част от колониите, известни като „Магна Греция“. Сред тях са Регион (гръцко име: Ρέγιον, латинско име: Rhegium, днес Реджо Калабрия) и Локрои Епизефириои (гръцко име: Λοκροὶ Επιζεφύριοι, латинско име: Locri Epizephirii, днес Локри) - на юг, както и Кротон (гръцко име: Κρότων, латинско име: Kroton, днес Кротоне) и Сибарис (гръцко име: Σύβαρις, латинско име: Sybaris) - на север.

Липсата на единство и разбирателство, между гръцките колонии води до чести войни помежду им и до постепенното им завземане от страна на италийците - северните колонии са завладени от луканите през 4 век пр.н.е., а през 3 век пр.н.е. целият регион попада под властта на римляните. Те наричат Калабрийския полуостров Брутиум (Bruttium, от името на племето брутии). Административен център на областта става гръцкоезичният Региум (сега - Реджо Калабрия).

В епохата на разпада на Римската империя районът е разорен от готските нашествия, а впоследствие е засегнат и от Византийско-готски войни (535 – 553 г.). Под византийското управление районът е включен в състава на тема Сицилия.

При нашествията на лонгобардите в Италия, Калабрия (вече под съвременното си име) остава византийска и когато Сицилия е превзета от арабите през 8 век, на тази територия е сформирана нова тема - Калабрия, но скоро икономиката й изпада в тежка криза. За да се защити от нападенията на мюсюлманите, по-голямата част от градското население се преселва в планините. Там то създава множество малки селища, а от големите градове по крайбрежията значително население запазва само Региум.

През цялото Средновековие, Калабрия е оспорвана между различни регионални сили, които се редуват да я управляват. През 1061 г. я превземат норманите, през 1443 г. - французите, през 1465 г. - испанците.

Впоследствие Калабрия става част на Неаполитанското кралство и от Кралството на двете Сицилии.

В началото на 19. век е за известно време под френска власт - при опита на император Наполеон Бонапарт да създаде обединено Италианско кралство.

В епохата Рисорджименто някои битки на Джузепе Гарибалди се водят в Калабрия; регионът е включен в новото единно Кралство Италия през 1861 г.

На 28 декември 1908 г. град Реджо Калабрия и южната част на региона са унищожени от Месинското земетресение.

След Втората световна война регион Калабрия е един от регионите на Италианската република (съвременната държава Италия).

География[редактиране | редактиране на кода]

Регион Калабрия съвпада териториално с полуостров Калабрия, известен като Върхът на Ботуша (под Ботуш се разбира Апенинския полуостров, чиято форма е подобна на тази на обувката ботуш, както и изцяло се намиращата се на този полуостров континентална част на Италия - върхът е мястото, в което се побират пръстите на крака - носът на обувката). Дължината на полуостров Калабрия е около 250 км., ширината - от 40 до 100 км.

Заливите в Калабрия (често наречени на селища със съответното име) са:

• Сибари, част от Тарентския залив; свързан с историята на разрушения град Сибарис.
• Джоя Тауро, морски курорт на брега на Тиренско море.
• Поликастро, на тиренския бряг, (отчасти се простира и в Кампания и Базиликата)
• Сант'Еуфемия, на тиренския бряг;
• Скуилаче, на брега на Йонийско море;

Има и два малки острова, на тиренския бряг:

• Дино, срещу градчето Прая а Маре;
• Чирела, срещу едноименното селище, в община Диаманте.

49,2% на калабрийската територия е хълмиста и планинска. Планините (41,7% на територията) са:

• Южната част на Масив Полино (Massiccio del Pollino), на северната граница с Базиликата.
• Орсомарсо (Orsomarso) и Крайбрежната верига (Catena Costiera) на северозапад, в провинция Козенца;
• Сила (Sila), широко плато от Козенца до Катандзаро;
• Сере Калабрези (Serre Calabresi), група планини, която се простират от Катандзаро до Вибо Валентия, чийто най-висок връх е Пекораро (1.420 м);
• Аспромонте (Aspromonte), планинска верига в южния район, с най-високия връх на региона Монталто (друго име: Кокуца – 1.955 м).

Равнините са малки (9% на територията). Най-важните са (често свързани с местните заливи):

• на тиренския бряг:
  • Скалеа,
  • Сант'Еуфемия,
  • Джоя Тауро (най-широка)
• на йонийския бряг:
  • Равнина Сибари,
  • Кротонска равнина
  • Локри.

Хидрография[редактиране | редактиране на кода]

Калабрийските реки са особено малки, с нередовно течение през годината, тъй като Калабрийският полуостров е много тесен и планините се намират близо до моретата. Най-дългите реки са Крати (Crati) и Нето (Neto), които, както и по-малките реки Трионто (Trionto), Тачина (Tacina) и Кораче (Corace), се вливат в Йонийско море. Други по-значителни реки са Амато (Amato), Муконе (Mucone) и Савуто (Savuto), които се вливат в Тиренското море. Всички тези реки, освен Крати, извират от платото Сила. Река Лао (Lao) извира от Масива Полино и тече към тиренския бряг. Другите реки са много къси и течението им е много нередовно. Същевременно в регион Калабрия има много язовири, особено на платото Сила. Най-важните са Амполино (Ampollino), Арво (Arvo), Чечита (Cecita) и Анджитола (Angitola).

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Калабрийският климат е подчертано средиземноморски. Йонийският бряг е по-сух и по-неплодороден от тирениския. На бреговете температура не е по-ниска от 10 °C през зимата и не е по-висока от 40 °C през лятото. Във вътрешните планини райони климатът е планински, зимата е студена и снежна, а лятото е прохладно.

Административно деление[редактиране | редактиране на кода]

Регионът се поделя на 5 провинции и 409 общини.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населението на региона е 2 009 124 души през 2006 г., от което 51.242 са чужденци (1,3%)^[3]. Провинция Козенца е най-широка, а провинция Реджо Калабрия е най-населена. Населението на главните общини на Калабрия е ^[4]:

Езикови малцинства[редактиране | редактиране на кода]

В регион Калабрия съществуват някои езикови малцинства:

• Албанското общество в 33 общини в провинциите Катандзаро, Козенца и Кротоне
• Окситанското общество в селото Гуардия Пиемонтезе
• Гръцкото общество в няколко общини на провинция Реджо Калабрия, където се говори особен диалект на гръцкия език, наречен грико.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Градът с най-високия БВП на човек е Катандзаро, а с най-нисък - Кротоне^[5].

Земеделието в Калабрия е силно развито, особено - отглеждането на маслини (на второ място в Италия по маслинено производство, след Пулия), на лозя и на цитрусови плодове. Най-важният земеделски търг се намира в Катандзаро.

Отглеждат се и овце и кози в планинските райони. Риболовът е много силно развит.

В районите около Кротоне, Вибо Валентия и Реджо Калабрия се намират нефтохимически, машиностроителни и химически заводи.

Летният туризъм е много важен отрасъл, особено на йонийския бряг - в провинция Катандзаро, в провинция Вибо Валентия и на тиренския бряг - в провинция Реджо Калабрия и провинция Козенца. Зимният туризъм е развит на платото Сила.

Икономически данни[редактиране | редактиране на кода]

Това е таблица с регионалния брутен вътрешен продукт и БВП на човек^[6] за Калабрия от 2000 до 2006 г.:

Това е таблица с БВП^[6] на Калабрия през 2006 г., разделен според главните икономически дейности:

Това е таблица с годишния БВП на човек за всяка калабрийска провинция през 2006 г.:

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

• Аман, Йордания

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

• 
  Църква на брега на курорта Тропеа
• 
  Селище Пентедатило
• 
  Селище Шила със замък
• 
  Калабрия от Сицилия, в Месинския пролив

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

• ((it)) Официален сайт на региона
• ((it)) Туристически портал на Калабрия
• ((it)) Карта на Калабрия Архив на оригинала от 2006-07-25 в Wayback Machine.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

п б р Региони на Италия Региони Абруцо • Базиликата • Венето • Емилия-Романя • Калабрия • Кампания • Лацио • Лигурия • Ломбардия • Марке • Молизе • Пиемонт • Пулия • Тоскана • Умбрия Автономни региони Вале д'Аоста • Сардиния • Сицилия • Трентино-Южен Тирол • Фриули - Венеция Джулия