Капиляр – Уикипедия

Капиляр
lang=bg
Капиляр с червена кръвна клетка в панкреаса
Латински vas capillare
Система Сърдечно-съдова
Капиляр в Общомедия

Капилярите (на латински: capillaris – ко­съм­че­та) са най-малките кръвоносни съдове и се виждат само под микроскоп. Дължината им е около 0,6 mm, а в за­ви­си­мост от то­ва в кои ор­га­ни се на­ми­рат, ди­а­метъ­рът им ва­ри­ра от 4 – 40 µm, поради което кръвните клетки в тях се движат поединично. Общата площ на напречното сечение на капилярите (около 6500 m2) многократно превишава площта на напречното сечение на артериите. Стените на капилярите са изградени само от един слой плоски епителни клетки (непрекъснати, прозорчести и прекъснати), през които се извършва обмяната на вещества между кръвта и тъканите. Тази обмяна се извършва активно поради бавното движение на кръвта в капилярите, тънките им стени и огромната им повърхност. Кръвта не се движи едновременно във всички капиляри и повечето от тях са затворени. Колкото по-активна дейност извършва даден орган, толкова повече негови капиляри функционират.

Кръвният поток, тръгвайки от сърцето минава през артериите, които преминавайки през органа се разклоняват на артериоли, а след то­ва те пре­ми­на­ват в ка­пи­ля­ри. По то­зи път в тъ­ка­ни­те на ор­га­низ­ма се дос­та­вят кислород и хра­ни­тел­ни ве­щес­т­ва. По-нататък ар­те­ри­ал­ни­те ка­пи­ля­ри пре­ми­на­ват във ве­ноз­ни, които първоначално се съ­би­рат във ве­ну­ли, а нак­рая – във ве­ни. Последните връщат кръвта обратно към сърцето.

Капилярна мрежа