Каракачански диалект – Уикипедия

Каракачанският диалект е северен диалект на новогръцкия език, говорен от етноса каракачани. Взаимодействието на етноса с други народи е предизвикало навлизането на чужди думи.^{[1] [2] [3] [4]}

Части на речта[редактиране | редактиране на кода]

Съществителни[редактиране | редактиране на кода]

o ουρ-αν-ός' [, уран’ос] небе, небосвод.

Числителни[редактиране | редактиране на кода]

Числителни бройни[редактиране | редактиране на кода]

1. ένας [ˈenas] – един, ένα [ˈena] – едно, μια [ˈmiɲa] – една.
2. δυο [ðjo̞] – две, два(ма).
3. τρείς [ˈtris]— три (ср.р.), три(ма) (м.р.), τρία [ˈtriˌa] – три (ж.р.)
4. τέσσιρα [ˈteʃiˌra] – четири (ср.р.), τέσσιρις [ˈteʃiˌris] – четири (ж.р.), τέσσιρ [ˈteʃiˌr] – четири(ма) (м.р.).
5. πέντι [ˈpe̞ndi] – пет(има).
6. έξ [ˈɛkʃ] – шест(има).
7. ιφτά [ifˈta] – седем (седмина).
8. οχτώ [oxˈto] – осем (осмина).
9. ιννιά [iˈɲa] – девет(има).
10. δέκα [ˈðe̞ka] – десет(има).^[5]

Местоимения[редактиране | редактиране на кода]

Лични местоимения[редактиране | редактиране на кода]

Глаголи[редактиране | редактиране на кода]

στέκομαι [ˈʃtekome] – 1. Стоя чакайки; 2. Спирам. τρώω [ˈtro̞o̞] – 1. Ям; 2. Храня се.

Окончанията за образуване на миналото свършено време (аорист) се различават в множественото число.

Предлози[редактиране | редактиране на кода]

• Прости предлози
  • με – с, със → με τον πατέρα μ' (με τον πατέρα μου)
  • από – от → από μενα (от мене); από την Вουλγαρια (от България)
  • για – за
  • κατά – точно до, точно срещу, до
  • κοντά – след това (този предлог е изменил първоначалното си значение; на нов гръцки е μετα)
  • ως – до

• Сложни предлози
  • χωρίς (или χώρς) – без
  • ύ∫τερα(на нов гръцки ύστερα) – по-късно, след, след това

Съюзи[редактиране | редактиране на кода]

Съчинителните съюзи, които свързват еднородни части на изречението или самостоятелни прости изречения, са:

• съединителни съюзи – και (и); ούτε,ουτι (нито)
• разделителни съюзи – ή (или)
• противопоставящи съюзи – μα (но, ама); μόνο – [на нов гръцки], а на диалекта μόν (само)

Подчинителни съюзи, определяни според вида на изречението, което те въвеждат, са:

• допълнителни – ότι [на нов гръцки], на диалекта ότις (че)
• в зависими въпросителни изречения – αν; μην
• обстоятелствени-
  • за време – όταν [на нов гръцки], на диалекта όντα [όнда] (когато);

όποτε (когато); σαν (като, когато); αφού (след като, щом като, щом); πριν (преди, по-рано)

• • за начин – όπως (както)
  • за количество и степен – ως
  • за цел – για (за), για να (за да), όπως (както)
  • за причина и следствие – αφού (след като, щом като, щом)
  • за условие – αν; σαν (като, когато); άμα (ако, щом)

Междуметия[редактиране | редактиране на кода]

Възклицателни и подбудителни – повечето изразяват лични чувства и настроения, понякога дори противоположни едни на други.

• α – удивление, изненада, учудване, негодуване, радост,
• ὰε, αι – поощрение, подбуда
• аχ – скръб, болка, облекчение, възхищение
• ὲι – повикване
• εμ – потвърждение
• εχ – съжаление, неизпълнимо желание
• ὸπα, ὸπαλα – за хоро
• ουφ – отегчение
• ποπὸ – учудване, изненада, болка

Граматика[редактиране | редактиране на кода]

Членуване[редактиране | редактиране на кода]

За разлика от други езици, като българския език, определителният член е предпоставен.

За членуване на думи от ср.р., ед.ч. се използва определителният член το, а за м.р. и ж.р., ед.ч. η. Примери: το αυγό (яйцето), η άντρας (мъжът), η γ'νέκα (жената).

Лексика[редактиране | редактиране на кода]

Примери за турски, арабски и персийски думи:

• ουτζάκ’, ουτζάκια. Родова община, обединяваща няколко семейства, които се придвижват заедно в постоянните преходи; изграждат колибите си непосредствено една до друга и често си оказват взаимна помощ. От тур. ocak – огнище, пещ. Употребява се в преносното си значение.
• μιλέτ’, μιλέτια. Род. Каракачанската общност се деляла на родове. От тур. millet – нация, от осм. тур. millet, от араб. milla.
• τσουράπ’, τσουράπια. Чорап. От тур. çorap, от осм. тур. çorap, çorab, от перс. jôrâb.*
• γκέτσκα. Късно. От тур. geç – късен, и собствена наставка -κα за образуване на наречия.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Портал „Гърция“          Портал „България“          Портал „Македония“