Килифарево – Уикипедия

Килифарево
България
42.9943° с. ш. 25.6205° и. д.
Килифарево
Област Велико Търново
42.9943° с. ш. 25.6205° и. д.
Килифарево
Килифарево
42.9943° с. ш. 25.6205° и. д.
Килифарево
Общи данни
Население2313 души[1] (15 март 2024 г.)
79,8 души/km²
Землище28,989 km²
Надм. височина303 m
Пощ. код5050
Тел. код06114
МПС кодВТ
ЕКАТТЕ36837
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВелико Търново
Община
   кмет
Велико Търново
Даниел Панов
(ГЕРБ; 2011)
Кметство
   кмет
Килифарево
Димитър Събев
(независим)
Килифарево в Общомедия

Килифарево е град в Северна България, област Велико Търново, община Велико Търново.

По данни на ГРАО към 15 юни 2023 г. в града живеят 2308 души по настоящ адрес и 2429 души по постоянен адрес.[2]

Килифарево

География[редактиране | редактиране на кода]

Разположен е в Централна Северна България, Търновската предбалканска котловина, в близост до градовете Велико Търново, Дебелец и Дряново.

История[редактиране | редактиране на кода]

Килифарево е селище със стара история. Наличието на тракийски могили в околността (с. Големани) и тракийско светилище (местността Дръвята) говорят, че тези земи са обитавани още в дълбока древност. Римляните също са използвали тези старопланински проходи (Еленския през с. Плаково и Хаинбоаз). Имало е римска крепост охраняваща проходите, за което говори местността наречена „Хисаря“ между Килифарево и Плаково.

Селището вероятно съществува и по времето на Първото българско царство, но за това писмени паметници няма.

Православен храм

По време на Второто българско царство, Килифарево е селище с особен статут. Тук в местността „Градът“ е била разположена една от крепостите на Асеневци, контролираща старопланинския проход „Хаинбоаз“. Тук цар Иван Александър предоставя на Теодосий Търновски една от крепостите охраняващи прохода и същият основава школа (университет), която е известна като „Школата на Теодосий Търновски“. При падане на България под турско владичество крепостта-манастир е обсадена, превзета и опожарена. Впоследствие на това място е възникнал сегашният Килифаревски манастир чиито настоящи сгради Колю Фичето строи в 1840 – 41 г.

Часовникова кула

През Османския период селото запазва функцията си на охраняващо прохода „Хаинбоаз“. То е спадало към т. нар. Дервенджийски общини и е имало статут на привилегировано. Според ферман издаден от Селим II (1566 – 1574 г.) село Килифарево със своите махали съставлява вакъф, средствата от който са определени за изграждане и поддържане на гробницата на султан Селим в Цариград.[3]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост

Численост на населението според преброяванията през годините:[4][5]

Година на
преброяване
Численост
19343143
19463144
19562507
19652616
19752853
19852981
19922840
20012556
20112256
20211761
Етнически състав

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[6]

Численост Дял (в %)
Общо 2256 100.00
Българи 1364 60.46
Турци 552 24.46
Цигани 20 0.88
Други 7 0.31
Не се самоопределят 27 1.19
Не отговорили 286 12.67
Читалище „Напредък – 1884“

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Театър[редактиране | редактиране на кода]

  • Самодеен театрален колектив към читалище „Напредък“
  • Младежка театрална трупа към Младежкия дом

Музеи[редактиране | редактиране на кода]

  • Историческият музей е разположен в построената през първата половина на ХІХ в. Саралиева къща, до часовниковата кула в центъра на града. Експозицията му има общоисторически характер; в приземния етаж е оформена художествена галерия.[7][8]
  • Музейна сбирка „Музей на техниката“, разположена в няколко зали на Младежкия дом.[9]

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Източно православие. Храмове: „Свети Архангел Михаил“ и „Успение на Пресвета Богородици“

Ислям – около 20% от населението са мосюлмани.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Празник на града – последната неделя от август.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Килифарево[редактиране | редактиране на кода]

Починали в Килифарево[редактиране | редактиране на кода]

Свързани с Килифарево[редактиране | редактиране на кода]

  • Стефан Стайков, просветен и културен деятел (директор на училището, създател на театрална трупа, която поставя опери на местна сцена)
  • Теодосий Търновски († ок. 1362), основател на Килифаревския манастир

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Иван Тодоров, „Старо Търново – духът и ликът на времето“, 2009 г., посветена и на Килифарево
  • Иван Тодоров, „Памет за Търново“, 2018 г., посветена и на Килифарево
  • Иван Тодоров, „Търновски истории“, 2021 г., посветена и на Килифарево
Модел на остров Килифарево в парка „Антарктида“

Други[редактиране | редактиране на кода]

Остров Килифарево край остров Гринуич, Южни Шетландски острови е наименуван в чест на Килифарево.[10]

В Килифарево е създадена първата кооперативна консервна фабрика в България – „Св. Трифон“.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg
  2. www.grao.bg
  3. „История на Търновската предбалканска котловина“, Никола Станев
  4. „Справка за населението на град Килифарево, община Велико Търново, област Велико Търново, НСИ“ // nsi.bg. Посетен на 12 декември 2018.
  5. „The population of all towns and villages in Veliko Tarnovo Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 12 декември 2018. (на английски)
  6. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 12 декември 2018. (на английски)
  7. Исторически музей – гр. Килифарево // Община Велико Търново (офиц. сайт).
  8. Исторически музей – гр. Килифарево // Архивиран от оригинала на 2020-09-26. Посетен на 2020-06-01.
  9. Музей на техниката
  10. SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Kilifarevo Island.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]