Кирил Димитриадис – Уикипедия

Кирил
Κύριλλος
гръцки духовник
Роден
1845 г.
Починал
юни 1921 г. (76 г.)
Народен представител в:
УС   
Ктиторският надпис в „Света Параскева Икономска“ в Костур с името на митрополит Кирил, 1884 г.

Кирил (на гръцки: Κύριλλος, Кирилос) е гръцки духовник, митрополит на Вселенската патриаршия.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1845 година във Влах Сарай, Цариград,[1] със светските имена Димитриадис (Δημητριάδης) или Панайоту (Παναγιώτου). Носи и прякора Византийски (Βυζάντιος, Византиос), поради мястото си на раждане. В 1860 година роднината му по сватовство митрополит Мелетий Филаделфийски го ръкополага за дякон и той служи като архидякон във Филаделфийската митрополия. В 1864 година напуска Филаделфия и е приет в богословската школа на Халки, която завършва в 1867 година. След завършването си служи две години в Амисос като архиерейски наместник в Амасийската епархия.[1]

На 15 февруари 1870 година е ръкоположен за титулярен мирски епископ, викарен епископ на Смирненската митрополия, оглавена от митрополит Мелетий.[1][2] Ръкополагането е извършено от Мелетий Смирненски в съслужение с епископите Кирил Мосхонисийски и Дионисий Еритрейски.[1]

В 1873 година е назначен за викарен епископ на Варненската митрополия и заменя митрополит Йоаким Варненски, който е в Цариград като член на Светия синод.[1] На 22 март 1875 година е избран за варненски митрополит.[3][1] Като такъв по право е делегат в българското Учредително събрание в 1879 година.[4]

Кирил заема костурската катедра на 27 ноември 1882 година срещу митрополитите Александър Преспански и Йероним Маронийски,[1] като замества уволнения поради неспособност митрополит Константий. По думите на българския учител в Костурско Търпо Поповски:

„ Кирил е родом от Малоазиатските бурсенски села със средно богословско образование. По характер е много буен и решителен, но и надменен.

Това Кирилово назначение за Костур немалко подейства на гърците, за да задържат още няколко години положението на епархията и да експлоатират българския народ.[5]

“

Поповски организира подаването на махзар, подкрепен със 74 селски печата, с който се иска на основание на Берлинския договор да се позволи на Екзархията да назначи митрополит в Костур, тъй като в епархията българското население надминава две трети. Махзарът е подаден до битолския и корчанския каймаками, до Екзархията и до Топханенската комисия. Новият владика обаче Кирилос успява с подкупи да разубеди кметовете на селата да се откажат, като заявят, че са излъгани от Поповски. Българският учител в Костурско Златко Каратанасов пише за Кирил:

„ В това време беше митрополит в Костур Кирилос - най-деятелния гръцки владика... Сарп човек беше той, думата му дупка пробиваше...[6] “

На 15 октомври 1888 година Кирил е преместен в Лемноската и Агиоевстратийска епархия, заради съучастие в разкрития комитет на Анастасиос Пихеон.[7] Другите кандидати за катедрата са митрополит Амвросий Иконийски и епископ Фотий Иринуполски. На 3 януари 1890 година единодушно е избран за митрополит на Одринската епархия, на мястото на митрополит Матей срещу митрополитите Герман Драмски и Никифор Митимнийски.[1] Остава в Одрин до 1908 година, когато подава оставка.[8]

Оттегля се на Халки, където умира през юни 1921 година.[1]

Бележи[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б в г д е ж з и к Ο Σεβασμιώτατος Μητροπολίτης πρώην Αδριανουπόλεως κυρός Κύριλλος. (1845-1921) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 8 юни 2020 г. (на гръцки)
  2. ↑ Γεωργιάδου, Αικατερίνη Νικολάου. Μητροπολίτες Καστοριάς (1836 - 1958). Με βάση τα υπομνήματα εκλογές τους. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης Θεολογική Σχολή, Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας, 2009. σ. 62. Посетен на 22 септември 2014.
  3. ↑ Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων. Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής. – Θρακικά, 8, 1937, σ. 129-130.
  4. ↑ Адвокатски преглед[неработеща препратка], 4, 2009, стр. 23-29.
  5. ↑ Поповски, Търпо. Македонски дневник : спомени на отец Търпо Поповски. София, Фама, 2006. ISBN 954-597-245-9. с. 42.
  6. ↑ Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 17.
  7. ↑ Поповски, Търпо. Македонски дневник. Спомени на отец Търпо Поповски, Издателство Фама, София, 2006, стр. 64.
  8. ↑ Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 март 2009. ISBN 978-1434458766. с. 53. Посетен на 12 август 2014.
Йеремия → мирски епископ
(15 февруари 1870 – 22 март 1875) 		→ Агатангел
Калиник IV → варненски митрополит
(22 март 1875 – 27 ноември 1882) 		→ Калиник V
Константий → костурски митрополит
(27 ноември 1882 – 11 октомври 1888) 		→ Григорий
Йоаким → лемноски и агиоевстратийски митрополит
(11 октомври 1888 – 3 януари 1890) 		→ Атанасий
Матей → одрински митрополит
(3 януари 1890 – 26 август 1908) 		→ Калиник
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Православие“         Портал „Православие“          Портал „Османска империя“         Портал „Османска империя“          Портал „Македония“         Портал „Македония“          Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Турция“         Портал „Турция“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Кирил_Димитриадис&oldid=11641280“.