French
DeutschКиро Глигоров – Уикипедия
Тази статия е за президента на Северна Македония. За революционера от ВМРО вижте Кирил Глигоров (революционер).
| Киро Глигоров Киро Глигоров | |
| северномакедонски политик | |
.jpg) | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Религия | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Учил в | Юридически факултет на Белградския университет Белградски университет |
| Политика | |
| Партия | Социалдемократически съюз на Македония Югославска комунистическа партия |
| Президент на Република Македония (died 2009) | |
| 27 януари 1991 – 19 ноември 1999 | |
| Семейство | |
| Съпруга | Нада Глигорова |
| Деца | 3 |
| Подпис |  |
| Киро Глигоров в Общомедия | |
Киро Благоев Глигоров (на македонска литературна норма: Киро Благоев Глигоров) е политик от Федерална Югославия и Република Македония, първи президент на страната от 1991 до 1999 година.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е като Кирил Благоев Григоров или Панчев на 3 май 1917 година в Щип, тогава анексиран от Царство България. След завършването на прогимназия в Щип, Кирило Глигорович постъпва в сръбска гимназия с интернат в Скопие. Дипломира се в Юридическия факултет на Белградски университет през 1940 година и остава да работи там.[1] След краха на Югославия и българската анексия на Вардарска Македония през 1941 година той се връща в Скопие и започва да работи като юрисконсулт на банка. През 1942 година Глигоров е арестуван от българската полиция по донос, че е просръбски настроен комунист. Освободен е по нареждане на кмета на Скопие Спиро Китинчев, който гарантира за него като благонадежден българин. По-късно, през 1943 година се включва в нелегалното движение, а през 1944 година става активист на комунистическата партия. Член е на АСНОМ, където отговаря за финансите. През 1944 година е един от критиците на Манифеста на АСНОМ, който вкарва новосформираната Народна Република Македония в Югославия.[2] След 1944 година заема редица важни постове в администрацията. Впоследствие е финансов секретар на Съюзния изпълнителен съвет, член е на Председателството на СФРЮ и председател на Скупщината на СФРЮ.
След разпада на Югославия е първият президент на Република Македония.Заради него във въпроса на референдума за независимост на страната, проведен на 8 септември 1991 - ва е добавена възможност за "право" на бъдещата независима Македония да влезе в "бъдещ съюз на суверенните държави на Югославия" - тоест, възможност за повторното й присъединяване към Сърбия.[3] Има два мандата от 1991 до 1999 година. За президент на Македония е избран на 27 януари 1991 година, а за втори мандат на 19 ноември 1994. Изпълнява Функцията президент на Републиката до 19 ноември 1999 година. По времето на своите два мандата, се опитва да стабилизира Република Македония и да я предпази от обтегнати съседски отношения. Провежда политика на „еквидистанция“ (равноотдалечаване) от всички съседи на страната: Сърбия и Черна гора, България, Гърция и Албания.
На 3 октомври 1995 г. срещу него е извършен атентат[4], когато паркирана кола се взрвивява в близост до преминаващата му служебна кола. Шофьорът му загива, а Глигоров е тежко ранен над дясното си око, с което ослепява. След това не е в състояние да изпълнява президентските си функции до 1996 година. Атентатът служи като повод за провеждане на противобългарска пропагандна и репресивна кампания срещу Македонските граждани, запазили Българското си самосъзнание, по време на която много от тях са арестувани и измъчвани.[5].По това време длъжността президент заема Стоян Андов. Извършителите на атентата така и не са установени.
За отношенията между Република Македония и България Глигоров казва:
| „ | Отношенията между двете страни могат да бъдат и по-добри, но им пречат различни хора, на които това не им харесва, за жалост. Мисля, че отношенията между България и Македония ще бъдат и трябва да бъдат много близки, братски. Има много македонци в България, те са се преселили там бягайки от турци, гърци, от други... и значи сега живеят в България.[6] | “ |
Личен живот[редактиране | редактиране на кода]
През 1943 г. се жени за Нада Глигорова, дъщеря на ренегата на ВМРО Стоян Мишев.[7] Син на Киро Глигоров е Владимир Глигоров, един от основателите на сръбската Демократическа партия. Умира на 1 януари 2012 година в Скопие.[8] Погребан е от семейството си в община Бутел.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Глигоров, Киро. Македонија е се што имаме, Скопје, 2001, стр. 42.
- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 212.
- ↑ Ликот на денационализаторите
- ↑ 11th anniversary of assassination attempt on Gligorov, perpetrators unknown // MRT, 3 октомври 2006. Посетен на 1 август 2008.
- ↑ 16-те секунди на Димитров
- ↑ Киро Глигоров: Различни хора пречат на добрите отношения между България и Македония, www.vesti.bg, 17 януари 2010 г.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 29.
- ↑ Former Macedonian President Kiro Gligorov Dies
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Официален документ, издаден на Киро Глигоров от скопските общински власти през 1943 г., че е честен и благонадежден българин.
- Официален документ, издаден на Киро Глигоров от щипските общински власти през 1942 г., че е честен и благонадежден българин[неработеща препратка].
| |||||
