French
DeutschКлавдий Лебедев – Уикипедия
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
| Клавдий Лебедев | |
| руски художник | |
 | |
| Роден | 16 октомври 1852 г. (стар стил) |
|---|---|
| Починал | 21 септември 1916 г. (стар стил) Москва, Русия |
| Учил в | Московско училище за живопис, скулптура и архитектура |
| Клавдий Лебедев в Общомедия | |
Клавдий Василевич Лебедев (на руски: Клавдий Васильевич Лебедев) (16 (28) октомври 1852 – 21 септември (4 октомври) 1916) е руски живописец.
По произход Клавдий Лебедев е селянин. Учи в Строгановското училище и Московското училище за живопис, скулптура и архитектура при Василий Перов, Евграф Сорокин и Владимир Маковски. От 1890 препоподава там.
Член е на Обществото на передвижниците от 1891. От 1897 е академик по живопис, а от 1906 – действителен член на Руската академия на изкуствата.
Творчество[редактиране | редактиране на кода]
Лебедев е жанров живописец, който рисува в реалистичен стил на теми от руската история между 16 и 17 век. Оставя много исторически платна и рисунки със сцени от „домашния бит“ на болярска Русия. Освен с живопис Лебедев се занимава с илюстриране на руски приказки, сътрудничи със списанията „Живописно обозрение“, „Всемирна илюстрация“, „Нива“.
Клавдий Лебедев изрисува иконите на българската църква „Свети Стефан“ в Цариград.
Академик Лебедев е създал много илюстрации към двутомно издание на събрани съчинения на Пушкин по случай 100 години от рождението на поета.
В спомените на съвременниците[редактиране | редактиране на кода]
- Игор Грабар: „… беше художник със средни дарования, който не се издигаше над равнището на второстепенните передвижници… Сам беше мек и плах и външността му беше такава – донякъде сладникава, „наистина артистична“: меки чупливи коси, кокетлива неголяма брада и мека вратовръзка“.1
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- 1. Грабарь И. Э. Моя жизнь. Автомонография. Этюды о художниках. Сост., вступит.ст. и комментарий В. М. Володарского. – М., Республика, 2001 г. 495 стр. ISBN 5-250-01789-4
- 2. Сопоцинский О., К. В. Лебедев, М. – Л., 1948.
-
„Срещата на княз Светослав с византийския император Йоан Цимиски на брега на Дунава“ -
„Марфа Посадница. Унищожението на новгородското вече“ -
„Цар Иван Грозни моли игумен Корнилий да го подстриже за монах“ -
Кръщението на киевляни
|
