Козловец – Уикипедия
Козловец | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 1051 души[1] (15 март 2024 г.) 17,2 души/km² |
Землище | 60,955 km² |
Надм. височина | 174 m |
Пощ. код | 5290 |
Тел. код | 06325 |
МПС код | ВТ |
ЕКАТТЕ | 37784 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Велико Търново |
Община – кмет | Свищов Генчо Генчев (ГЕРБ; 2015) |
Кметство – кмет | Козловец Борис Велев (ГЕРБ) |
Козло̀вец е село в Северна България, община Свищов, област Велико Търново.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Козловец се намира в средната част на Дунавската равнина, на 16,4 км южно от Свищов. Съседни са му селата: Алеково – на 7,5 км на югоизток; Царевец – на 10,7 км на север; Българско Сливово – около 17 км през Царевец (по права линия 7 км на северозапад); Драгомирово – на 23,8 км през Царевец и Българско Сливово (по права линия около 9 км на запад); Совата – на 14,7 км на север–югоизток (по права линия около 8 км на североизток); и Хаджидимитрово – на 19,1 км през Совата (по права линия около 7 км на изток).
Селото е заобиколено от хълмове, а през него тече от юг на север малката местна река Съвова бара, която по-нататък се събира с подобна река, течаща откъм Българско Сливово, и водите им се вливат при село Совата като ляв приток в река Студена. В границите на селото река Съвова бара влиза от юг при надморска височина около 112 м и излиза на север при около 86 м. В центъра на селото при сградата на кметството надморската височина е около 97 м, в западния край достига 130 – 150 м, а в източния – 160 – 180 м.
Почвата е много плодородна с преобладаващ тип карбонатен чернозем. Тук виреят зърнени култури, отглеждат се лозя, плодове и зеленчуци.
Земеделските земи на Козловец са предимно добри, според потенциалното им плодородие при неполивни условия. [2]
През Козловец минава третокласният републикански път III-405, който го свързва с Алеково и през Царевец – със Свищов, а в границите на селото е негова главна улица.
Населението на село Козловец [3], наброяващо 3863 души към 1934 г., нараства до максималните 4337 души към 1946 г., след което постепенно намалява до 1094 души към 2018 г. (със средно 44 – 45 души годишно).
История[редактиране | редактиране на кода]
Село Козловец първоначално е било българо-турско село. Споменава се в турски документи от 1632 г. с име Ислива (вероятно от Сливово). Има предположения за преместване от местността Кеповите орехи. Има останки от старо заселване в местностите Башчалъка, Гидеклика (Гиигликя), Герчовелетта (Гьорчелетта). В околността (Башчалъка) има гробище, надгробна могила, от късноримско селище, намерени са останки (тракийски конник, талери от Дубровнишката република и други). Според летописна книга, към средата на XIX век е било с около 170 къщи, от които половината турски. Наричало се е Турско Сливово за разлика от съседното Българско Сливово. Българите го наричат и Козло̀вец, което вероятно е по-старото име. За това свидетелства бележка от 1857 г. в църковната летописна книга за дарение на църквата в Козловец, построена в 1854 г. След Освобождението не е преименувано, а продължава да носи същото име. [4]
Загинали войници от Козловец в Балканската война:
- Александър Петров Костадинов
- Ангел Иванов Данчев
- Ангел Симеонов Личков
- Антон Стоянов
- Георги Г. Атанасов
- Иван Ангелов Пенков
- Иван Генчев Ванев
- Иван Дафинов Бързов
- Иван Личев
- Иван Мирчев Демирков
- Лийчо Илиев Белков
- Минчо П. Костадинов
- Митю Бардаров
- Моню Симеонов Гатев
- Начо Богданов Ванков
- Петко Ангелов Лабев
- Спас Цанев Барбарков
- Тани Личев Митанов
- Цани Кънев Кожухаров
Характерни фамилии за Козловец са Бълдърков, Варамезов, Ланков, Патрашиков и др.
Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]
Село Козловец е център на кметство Козловец. [5][6]
Читалище „Развитие – 1891“ е действащо, регистрирано под № 2261 в публичния регистър „Читалища“ при Министерството на културата. [7][8][9]
Целодневната детска градина „Христо Ботев“ в село Козловец е с общинско финансиране. [10]
Църквата „Свети Димитър“ действа само на големи религиозни празници. [11][12]
В селото има пощенска станция. [13]
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
На площада в село Козловец е поставена паметна плоча в памет на загиналите във войните: Сръбско-българската война 1885 г., Балканската война 1912 – 1913 г., Общоевропейската война 1915 – 1918 г., Отечествената война 1944 – 1945 г. [14]
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
- Традиционен празник на с. Козловец – 7 ноември.
- Място на провеждане: читалището
- Организатор: Кметство Козловец
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Петър Тинчев Петров – шампион на България по бокс
- Елена Паришева – певица
- Любомир Чолаков (р. 1956) – писател
- Георги Георгиев Бейков (1943 – 2002) – певец
- Ангел Петров Воденичаров – професор по морфология
- доцент Любчо Минчев Варамезов (р. 1963)
- Филип Иванов (р. ок. 1853) – опълченец
Кухня[редактиране | редактиране на кода]
Предпочитат се свинско със зеле, сарми, пълнени чушки.
Спорт[редактиране | редактиране на кода]
- ФК „Земеделец 93"
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Програма по опазване, устойчиво използване и възстановяване на почвите в община Свищов (2015 – 2020), III.2. Бонитетни категории на земеделските земи в община Свищов (при неполивни условия) и таблица 2. Баланс на територията на Община Свищов по бонитетни категории на земеделските земи.
- ↑ Справка за населението на с. Козловец, общ. Свищов, обл. Велико Търново
- ↑ За историята на село Козловец, по данните от книгата „Местните имена в Свищовско" от член-кореспондент проф. д-р Емилия Пернишка Архив на оригинала от 2019-08-27 в Wayback Machine..
- ↑ Справка за събитията за кметство Козловец, общ. Свищов
- ↑ Кметство Козловец
- ↑ Козловец Публичен регистър, Читалища, „Развитие – 1891“, село Козловец
- ↑ Информационна карта за 2018 г. на читалище „Развитие – 1891“, село Козловец
- ↑ [https://www.strannik.bg/o/2867/chitalishte-razvitie-1891 Читалище "Развитие - 1891"], маршрутен каталог.
- ↑ Целодневна детска градина „Христо Ботев“
- ↑ Национален регистър на храмовете в Република България – църква „Свети Димитър“, с. Козловец, към 2019 г.
- ↑ VІІІ. Свищовска духовна околия, 17. с. Козловец – „Св. Димитър“, архив на оригинала от 10 август 2020, https://web.archive.org/web/20200810184246/https://bg-patriarshia.bg/index.php?file=turnovo_diocese_temples.xml, посетен на 27 август 2019
- ↑ Български пощи, пощенски станции, 5290 Козловец // Архивиран от оригинала на 2019-11-29. Посетен на 2019-08-27.
- ↑ Съгласно Решение № 4/28.04.2017 г. на Областна комисия „Военни паметници“ и заверени от община Свищов анкетни карти, вх. № ОА04-3619/02.05.2017 г. – Регистър на военните паметници, област Велико Търново – отваря xls-файл с регистъра, Козловец Архив на оригинала от 2019-08-27 в Wayback Machine.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Читалище Развитие, Facebook
- Загинали в Балканската война Архив на оригинала от 2014-02-19 в Wayback Machine.
- Фамилии
- archives.bg/balkanwars Загинали войници от Козловец Архив на оригинала от 2014-02-19 в Wayback Machine.
|