French
DeutschКозлодуй – Уикипедия
За атомната електроцентрала вижте АЕЦ Козлодуй.
| Козлодуй | |
 Атомната електроцентрала в град Козлодуй, 2007 г. | |
  Козлодуй  Козлодуй  Козлодуй | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 12 244 души[1] (15 март 2024 г.) 76,3 души/km² |
| Землище | 105,307 km² |
| Надм. височина | 33 m |
| Пощ. код | 3320 |
| Тел. код | 0973 |
| МПС код | ВР |
| ЕКАТТЕ | 37798 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Враца |
| Община – кмет | Козлодуй Маринела Николова (ГЕРБ; 2015) |
| Адрес на общината | |
| ул. „Христо Ботев“ 13, п.к. 303 | |
| Уебсайт | www.kozloduy.bg |
| Козлодуй в Общомедия | |
Козлоду̀й е град разположен по поречието на река Дунав в област Враца, Северозападна България. Той е административен и стопански център на едноименната община Козлодуй. Населението на града е 13 771 жители, според данните на ЕСГРАОН от 15 юни 2013 година. [2][3][4]
Козлодуй получава статут на град през 1969 година.[4]
География[редактиране | редактиране на кода]
Козлодуй се намира в Дунавската равнина, на 7 км от вливането на р. Огоста в р. Дунав, в плодородната житница на България, наречена „Златия“. Срещу града се намира вторият по големина български остров.
В района на Козлодуй има голямо природно разнообразие на птици и растения. Функциониращият клон на БДЗП в града редовно организира меропроятия, свързани с орнитологията. Различните клубове по екология и природа в учебните заведения също организират акции по почистване, изследване и защита на природата в района. Лятото в града е много топло, зимата е по-мека от другите части на областта.
История[редактиране | редактиране на кода]
Векове наред на този крайдунавски бряг са живели траки, славяни и българи, които създават свой бит и култура. Следи от тракийски поселищен цетър, съществувал през първото хилядолетие пр.н.е., са останали в надгробните могили. По-късно през тези места минава големият римски крайдунавски път. За това свидетелстват и останките от римските кастели Магура пиатра (или Регианум), Камиструм и Аугуста.
В този регион са и трите исторически окопа, наречени по-късно Ломски, Островски и Козлодуйски, където е бил настанен Аспарухов военен гарнизон.
Първото известно писмено сведение за наличието на село с подобно име в Никополския санджак се дава от „иджмал“ дефтери от XV век. В описа на санджака, проведен около 1483 г. за населените места в каза Чибри (Цибър) е записано:
- „Село Койдозлу, спадащо към Чибри, домакинства 8.
- ......
- Село Бутанофче, спадащо към Чибри, домакинства 6.
- Село Хайреддин, спадащо към Чибри, домакинства 4.“ [5]
Има известни данни за Козлодуй и от XVI в., с което се доказва трайното заселване на селището.
През XVIII в. селището е отбелязано като Котозлук и Козлудере (нисък дол), а по-късно – Козлодуй (ъгъл на ледовете).
Името на селището Козлодуй и данни за него са отпечатани на български език в списание „Летоструй или къщний календар за проста година 1873“ издадено във Виена. [6] В дадената таблица на статистическото описание на Оряховското окръжие от Врачанската епархия в народночерковно отношение, са дадени данни за населените места. За с. Козлодуй през 1873 г. е изписана с кирилица следната информация:
- Селище — Козлодуй
- Народност — власи
- Къщи – 320
- Венчила – 401
- Черкви — Св. Тройца
- Име на свещеника – Рад. Георгиев и Дим. Наков[7]
На 17 май 1876 г. на козлодуйския бряг от кораба „Радецки“ слиза четата на Христо Ботев. (стар стил)
На 23 ноември 1877 г. 8-и кавалерийски полк с командир Александру Перец освобождава Козлодуй от османска власт.
През лятото на 1950 година, по време на колективизацията около 600 души от селото правят неуспешни опити да напуснат създаденото малко по-рано трудово кооперативно земеделско стопанство. В Козлодуй е изпратен заместник-министъра на земеделието Стоян Сюлемезов, който се опитва да ги разубеди. Пристигането му предизвиква спонтанна демонстрация, прозорците на общината са изпочупени и е направен опит за саморазправа със Сюлемезов. Тълпата е разпръсната с оръжие, а десетки селяни са арестувани и съдени. По-късно за организацията на същите събития са съдени също участниците в нелегална група, наричаща се Бойна интернационална земеделска организация.[8]
На 6 април 1970 г. е поставено началото на строежа на Първа атомна електроцентрала „Козлодуй“.
На 31 декември 2004 г. с постановление на Народното събрание блоковете 1 и 2 на АЕЦ „Козлодуй“ са изведени от експлоатация.
На 31 декември 2006 г. блоковете 3 и 4 на АЕЦ „Козлодуй“ са изведени от експлоатация.
Население[редактиране | редактиране на кода]
В Козлодуй живеят основно българи, има също власи, роми, руснаци, украинци, виетнамци, турци и др.
На второ място по брой жители в областта е след Враца. След Козлодуй се нареждат Бяла Слатина и Мездра.
Долната таблица показва изменението на населението на града в периода след втората световна война (1946 – 2021):[2][3][4]
| Козлодуй | |||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| година | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1985 | 1992 | 2001 | 2005 | 2007 | 2009 | 2016 | 2021 | |
| население | няма данни | няма данни | 7575 | 10 498 | 12 548 | 13 632 | 14 871 | 14 678 | 14 273 | 13 934 | 12 235 | 11 072 | |
| Източници: Национален статистически институт[2], „Citypopulation.de“[3] и „Pop-stat.mashke.org“[4] | |||||||||||||
Управление[редактиране | редактиране на кода]
- 2015 – Маринела Николова (ГЕРБ) печели на първи тур с 53%
- 2011 – Румен Маноев (ГЕРБ, ОДС, Гергьовден, ЗНС)
- 2007 – Румен Маноев (Коалиция „Проект“ Промяна.BG) печели на втори тур с 58% срещу Милко Торбов (БСП).
- 2003 – Милко Торбов (независим) печели на втори тур с 56% срещу Валери Ончев (независим).
- 1999 – Милко Торбов (независим) печели на втори тур с 54% срещу Иво Симеонов (ОДС плюс).
- 1995 – Константин Петров Рошков (независим) печели на втори тур с 41% срещу Таня Петрова (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност).
Икономика[редактиране | редактиране на кода]
Градът е с голямо икономическо значение, заради функциониращата АЕЦ „Козлодуй“. Населението на града е заето предимно в АЕЦ „Козлодуй“, както и в Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“. Средната заплата в Козлодуй е втората най-висока в България.[9]
Инфраструктура[редактиране | редактиране на кода]
- Училища
На територията на града функционират четири училища:
- СУ „Христо Ботев“
- СУ „Св. св. Кирил и Методий“ (Козлодуй)
- Професионална гимназия по ядрена енергетика „Игор Курчатов“
- Начално училище „Васил Левски“
На територията на града функционират и няколко детски градини:
- ЦДГ Слънчице
- ОДЗ Мир
- ОДЗ Радост
- ЦДГ Звънче
Култура[редактиране | редактиране на кода]
В Козлодуй се намират следните забележителности от Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз: Национален музей „Параход Радецки“, ул. „Хр. Ботев“ № 82, от 9,00 до 18,00 часа без почивен ден. Корабът предлага и каюти с легла с възможност за нощуване. Цената на легло на нощ е 8,00 лв. за възрастни и 5,00 лв. за пенсионери, студенти и ученици.
Друго удобство, от което биха могли да се възползват посетителите на Националния музей параход „Радецки“ е възможността за наемане на зала за провеждане на делови срещи и конференции. Цената за наем за един астрономически час е 50,00 лв.
Печат на обект №18 (Козлодуй – Национален музей „Параход Радецки“; Паметник на Христо Ботев и неговата чета) има и в хотел-ресторант „Радецки“, който се намира в непосредствена близост до обектите. Това е направено за улеснение на всички участници в движението „Опознай България – 100 НТО“.
Ежегодно по време на т.нар. Ботеви дни в края на май се провежда тържествена проверка с митинг-заря, на която се стичат множество Ботеви поклонници, сред които и участниците в ежегодния поход Козлодуй – връх Околчица, гости на града, политици и общественици.
В община Козлодуй туристическата дейност е свързана по-скоро с предоставяне на възможности за отдих и развлечение на живеещите на територията ѝ. Два са основните туристически походи, чийто маршрут преминава пред общината – национален туристически поход „По стъпките на Ботевата чета – Козлодуй-Околчица“ и Международен воден поход по р. Дунав.
Иконостасът на храма „Света Троица“ е дело на дебърски майстори от рода Филипови.[10] През 2018 г. църквата е обявена за паметник на културата с местно значение.[11]
Театри[редактиране | редактиране на кода]
Известна с участията си е младежката Театрална трупа „3 – 4!“ към Общински Детски Комплекс. Освен с театрални постановки младежите в Козлодуй се изявяват с песни, танци и т.н. Доста популярни са групите „Доминанта“, „Робинзон“, „Щуротреска“, както и няколко балета.
На територията на града действат:
- „Дом на Енергетика“
- Читалище „Христо Ботев“
Музеи[редактиране | редактиране на кода]
Националният музей „Параход „Радецки““ осъществява популяризаторска и фондова дейност, свързани с живота и делото на Христо Ботев, бойния път на Ботевата чета, националноосвободителното движение, изучаване на културно-историческото наследство и др. Той е подчинен на Министерството на културата и се финансира от него.
Националният музей „Параход „Радецки““ е учреден с разпореждане N5 на Министерския съвет на Република България от 16 май 1962 г. Възстановяването му започва през май 1966 г. и преминава през няколко етапа. Корабът е установен на постоянен пристан в лимана на козлодуйския бряг. От 1993 г. извършва организирани плавания в акваторията и между пристанищата по целия български участък на река Дунав.
Корабът предлага леглова база за 40 души, първокласен салон с експозиция, удобен за провеждане на културни прояви, бизнес срещи, концерти и др.
Спорт[редактиране | редактиране на кода]
Плувен клуб „Атомик“ към АЕЦ Козлодуй
Местният футболен отбор Ботев Козлодуй играе във „В“ РФГ, където държи първо място.
Всяка година през юли в Козлодуй се провежда тенис турнир за наградите на АЕЦ Козлодуй.
Съществува и клуб по джудо – Олимпия.
Спортна дейност извършва и Таекуон-до клуб Оренда. Клубът съществува от 1995 г. като през тези 20 г. от съществуването му има много спечелени титли – държавни, европейски и световни.
От няколко години момчетата в града се изявяват и като футболисти с отбора на града ФК „Ботев“. А от тази година като футболистки се изявяват и момичета. Ботев Козлодуй
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
- 27 май – Христо Ботев и неговата чета са слезли на Козлодуйски бряг. Празникът се чества с тържествена заря.
- 19 юни – Ден на енергетѝка
- 29 юни – Ден на река Дунав – на този ден корабът „Радецки“ плава един час (безплатно)
Побратими градове[редактиране | редактиране на кода]
Бекет, Румъния (5)
Босилеград, Сърбия [12]
Калофер, България [13]
Путивл, Украйна [14][15]
Уайтхейвън, Англия [16]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Козлодуй
- Величко Добрев, български учен и микробиолог
- Звезделин Минков, български актьор
- Румен Трифонов, български футболист
- Юлия Юревич, българска манекенка от украински произход
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ а б в Население – градове в България – „НСИ“
- ↑ а б в Население – градове в България – „WorldCityPopulation“
- ↑ а б в г Население – градове в България – „pop-stat.mashke.org“
- ↑ цитат от книгата на доц. Румен Ковачев „Опис на Никополския санджак от 80-те години на XV век в Български исторически архив“, Издателство Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, София, 1997, стр.121
- ↑ Списание Летоструй или къщний календар за проста година 1873, V годишнина, издава книжарницата на Хр. Г. Данов и сие в Пловдив, Русчук и Велес, печатено в Виена у книгопечати Л. Соммер и сие, с. 58 – 59. Съхранява се в Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“
- ↑ От Искър до Огоста
- ↑ Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 157, 160 – 161.
- ↑ Заплатите по общини (2017)
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 250.
- ↑ Заседание на Специализиран експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности (СЕСОНКЦ) от 21 август 2018 г. // Министерство на културата, 21 август 2018 г. Посетен на 30 август 2018 г.
- ↑ webcache.googleusercontent.com, архив на оригинала от 3 декември 2012, https://archive.is/20121203090224/http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:FCbjk6715u4J:www.namrb.org/filesystem.php?id%3D12+побратими+градове+на+козлодуй&cd=6&hl=en&ct=clnk&client=firefox-a, посетен на 3 декември 2012
- ↑ www.karlovo.tv
- ↑ www.mfa.gov.ua
- ↑ www.mfa.gov.ua
- ↑ www.kozloduy.bg, архив на оригинала от 24 декември 2013, https://web.archive.org/web/20131224133441/http://www.kozloduy.bg/proekti/pobratimeni-gradove_en, посетен на 11 май 2012
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Козлодуй нет Архив на оригинала от 2017-12-29 в Wayback Machine.
- 360 градусови виртуални панорами
- Новинарски портал – Козлодуй
- „АЕЦ Козлодуй“
- chitanka.info
- Лист от карта K-34-12. Мащаб: 1 : 100 000. Карта на гр. Козлодуй и региона
| ||||||||
|
