Кокарди и инсигнии на ВМОРО, ВМОК и ВМРО – Уикипедия

Кокарди и инсигнии на ВМОРО, ВМОК и ВМРО
Димитър Тъпков в пълно бойно снаряжение като четник на ВМРО
Информация

Кокардите и инсигниите на ВМОРО, ВМОК и ВМРО са част от облеклото на четниците и войводите на организациите. До въстановяването на ВМРО през 1919 година четите не носят унифицирано облекло с инсигнии, но Тодор Александров променя това положение.

Калпаците с кокардите на тях са най-традиционното облекло от периода на освобождението на България, използвани от българските опълченци и доброволци във войните и въстанията. Сред кокардите най-разпространени са тези с лъвчета, православен кръст и надпис „Свобода или смърть“.

Документ на ЦК на ВМРО за награждаване на Янко Стоянчов със значка с червено емайлено знаме за заслугите му към македонското освободително дело с подписа на Кирил Пърличев.
Правилник за награждаване от ВМРО

ВМОРО[редактиране | редактиране на кода]

След създаването на четническия институт на ВМОРО през 1897 година част от организационните чети биват въоръжени и облечени по образец. Тогава за пръв път е създаден и правилник за четите. Масово се използват българските военни калпаци с подобен на държавния български герб и девиз „Съединението прави силата“. Изпращаните във вътрешността на Македония от пограничните организационни пунктове в България често имат еднакво облекло, докато четите действащи във вътрешността често са разнородни по тип облекло - военно, четническо, трофейно и в народни носии.

ВМОК[редактиране | редактиране на кода]

След създаването на организацията в 1895 година и първите ѝ действия като Четническата акция става ясно силното влияние на Българската армия в нея. Голяма част от въоръжението и облеклото са взети директно от българските казарми. За разлика от четите на ВМОРО, тези на ВМОК са в значителна степен сходно облечени в униформи. Въпреки това и тук не липсват разнообразие откъм кокардите на калпаците им.

ВМРО[редактиране | редактиране на кода]

Към 1925 година околийските чети са екипирани с всичко най-необходимо – пушки манлихери, компас, цианкалий и термометри. Обикновено четниците са въоръжени с къси карабини, пистолет, бомби, патрондаш. Облечени са в специална комитска униформа - кожена шапка с форма “Хан Аспарух” с куршумче в средата, извито назад, палто и панталони, наподобяващи войнишките, кожен силях, гуна (пелерина), вълнена наметка, която служи за завивка. На краката – калцуни, обвити с гайтан. Обути са с цървули.[1] С окръжно № 360 от 10 февруари 1923 година ЦК на ВМРО прилага „Временна таблица за наградите и помощите, които се дават на заслужили организационни работници и съмишленици на освободителното дело“. По същото време е разпространен и „Правилник за наградените с организационни сначки и кокарди с червено емайлено знаме“.[2]

Неизползвана литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Николов, Борис. Отличителни и наградни знаци на ВМРО // Военноисторически сборник (4). МНО - Генерален щаб, 1986.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Тюлеков, Димитър. ВМРО в Пиринско 1919 – 1934. Благоевград, Унив. Изд. „Неофит Рилски“, 2001.
  2. Петров, Тодор. Македония в българската фалеристика. София, Военно Издателство, 2004. с. 17.
  3. а б Петров, Тодор. Македония в българската фалеристика. София, Военно Издателство, 2004. с. 19.
  4. Петров, Тодор. Македония в българската фалеристика. София, Военно Издателство, 2004. с. 20.
  5. Петров, Тодор. Македония в българската фалеристика. София, Военно Издателство, 2004. с. 16 - 17.