Константиново (област Варна) – Уикипедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Константиново.

Константиново
Село в България
Общи данни
Население1406 души[1] (15 март 2024 г.)
43,4 души/km²
Землище32,417 km²
Надм. височина117 m
Пощ. код9180
Тел. код051125
МПС кодВ
ЕКАТТЕ38354
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВарна
Община
   кмет
Варна
Благомир Коцев
(ПП – ДБ; 8 ноември 2023)
Кметство
   кмет
Димитър Владимиров

Константиново е село в Североизточна България. То се намира в община Варна, област Варна. Старото му име е Дере-кьой („Речна долина“).

География[редактиране | редактиране на кода]

Константиново е разположено на около 15 км от центъра на Варна и на 8 км източно от гр. Белослав. Старото му име е Дере-кьой. В района на Константиново живеят около 2000 души. Има редовен градски транспорт по линия 37. Има училище, детска градина здравен пункт, поща и читалище. През последните години е засилено строителството на нови къщи и вили. Развитието на Варна на юг ще направи Константиново пълноценна градска зона, привлекателна за обитаване и отдих. Тази тенденция ще се засили особено много след изграждането на бъдещия втори мост над канала при село Казашко, който ще даде възможност за транспортна връзка както с града на север, така и с курортните комплекси. На практика, от Константиново ще може да се осъществи връзка с магистралите „Хемус“ и „Черно море“.

Значително се развива селското стопанство и лозарство. От лозовите масиви се добиват около 4000 т грозде.

История[редактиране | редактиране на кода]

Тук е живял и учил Стойко Иванов Пеев (наричан „Малкото момче с големите сини очи“) – член на окръжния комитет на РМС в гр. Варна. През 1909 г. будни активисти учредили народно читалище „Искра“. Новата читалищна сграда е завършена и открита на 30.09.1974 г. В изграждането ѝ се включила по-голямата част от населението. Читалището е с просторен киносалон, който има 250 места. Направен е площад, на който се честват празниците Коледа, Бабин ден, Трифон Зарезан, Лазаруване и Първи юни.

През 1892 г. се построява училище, състоящо се от 2 класни стаи, плюс други три стаи. Днес в тази сграда се помещава детската градина на селото. През 1921 г. в училището се открива и прогимназиален курс, но училищната сграда е недостатъчна и така през 1926 г., след набиране на средства, започва строителството на допълнителна училищна сграда. През 1982 г. се изгражда нова училищна сграда, която е двуетажна с приземен етаж.

Старото училище е преустроено за целодневна детска градина, в която всеки ден се обучават 50 деца. През 2010 г. ЦДГ „Ран Босилек“ е под ръководството на Мария Чехларова – дългогодишен директор.[2] Обучават се и деца в предучилищна възраст. Включва и изучаване на чужди езици.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[3][4]

Година на
преброяване
Численост
19341421
19461536
19561544
19651456
19751359
19851229
19921158
20011256
20111570
20211741

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[5]

Численост Дял (в %)
Общо 1570 100.00
Българи 1370 87.26
Турци -
Цигани
Други 20 1.27
Не се самоопределят ? ?
Не отговорили 172 10.95

Религията на населението е християнска.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Традиционните празници в с. Константиново са наследени от най-старо време. Всички обичаи и обреди, свързани с народния календар, отразяват същността, бита и вярата на хората.

Всяка година се чества празникът Бабин ден. Провежда се на площада с песни и български хора. Жените от селото се обличат в автентични, пъстри народни носии.

На Трифон Зарезан по традиция се организира конкурс за най-добро вино. Лозарите зарязват първите лози. Захранват ги със сладка погача и поят с вино червено да е плодородна годината.

Обичаят Лазаруване се изпълнява от момичетата на селото. Всяка година се събират пременени в най-красивите носии, накичени с върбови венци, посещават домовете на добрите стопани и наричат за здраве, плодородие и ползотворна година. Стопаните с радост посрещат красивите лазарки. Даряват ги за здраве.

Всяка година се провежда Пролетен концерт, в който участват всички певчески групи и танцови състави. Представят се пролетните обичаи и традиции.

Сборът на селото е един забележителен ден. Пред читалището се изнася концерт, играят се хора. Провеждат се и традиционните борби, на които вземат участие и гостите на селото.

Денят на детето се провежда като спортен празник за всички деца от селото. На площада звучат весели песни, провежда се конкурс – рисунка на асфалт, концерт от детските състави, спортни състезания.

Денят на възрастните хора заема важна част от традициите. В селото има много уважавани възрастни хора. Те предават традициите и обичаите на младежите и децата. Много от старите занаяти са останали като поминък в младите семейства – лозарство, лов, риболов, овцевъдство и др.

Коледа е най-желаният и очакван празник от най-малките. Бъдни вечер – вечерята срещу Рождество – се празнува тържествено. Предаван през поколенията, този обичай се спазва и до днес. На трапезата се слагат само постни ястия, сушени плодове, варено жито и орехи. Стопанката изпича обредни хлябове – кръгли и плетени краваи. Най-старият член на семейството прекадява с тамян трапезата. Няколко дни преди Коледа групи от осем-десет младежи и млади мъже, водени от „станеник“, тръгват да коледуват. Коледарските песни съдържат пожелания за здраве, щастие на семейството и успехи за стопанството. Стопаните даряват коледарите с пари и продукти: краваи, сушени плодове и бъклица червено вино.

На Сурваки (първи януари) децата обикалят къщите и сурвакат за здраве през годината. Домакините ги даряват с различни лакомства.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg
  2. ranbosilek.weebly.com
  3. „Справка за населението на село Константиново, община Варна, област Варна, НСИ“ // webcitation.org. Посетен на 13 декември 2016.
  4. „The population of all towns and villages in Varna Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 11 декември 2016. (на английски)
  5. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2016. (на английски)
  6. На лидера на „Възраждане“ му омръзна да е разведен, пак се прибра при бившата си жена // plovdivmedia.bg, 27 март 2022. Посетен на 3 март 2024. (на български)