French
DeutschКонстантин Жостов – Уикипедия
| Константин Жостов | |
| български генерал | |
 | |
| Звание | Генерал-майор |
|---|---|
| Служи на |  България |
| Род войски | |
| Командвания | 7-а пехотна дивизия Щаб на войската |
| Битки/войни | Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война |
| Награди | Вижте по-долу |
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | 30 октомври 1867 г. |
| Дата и място на смърт | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Константин Жостов в Общомедия | |
Константин Антонов Жостов е български офицер, генерал-майор от генералщабното ведомство, началник-щаб на Трета армия през Балканската война (1912 – 1913) и началник на Щаба на войската през Първата световна война (1915 – 1918).
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Константин Жостов е роден на 30 септември 1867 г. в неврокопското село Гайтаниново. През 1885 година Константин Жостов е ученик в Ломската гимназия, включва се като доброволец в Ученическия легион в Сръбско-българската война (1885) и с него участва в Пиротското сражение. След завършването на Ломската гимназия постъпва в артилерийския отдел на Военното на Негово Княжеско Височество училище, което завършва в 1887 година; на 27 април е произведен в чин подпоручик и назначен за командир на батарея от 3-ти артилерийски полк. На 18 май 1890 година е произведен в поручик, а на 2 август 1894 година – в капитан.
В 1889 година заминава за Виена, където следва офицерски генералщабен курс, а след това в 1897 година завършва Висшето артилерийско училище с право да служи в Генералния щаб.[1] След завръщането си е назначен за командир на батарея от 3-ти артилерийски полк,[2] а по-късно, през 1901 г., завежда крепостната артилерия към Артилерийската инспекция на Военното министерство. На 2 май 1902 година е произведен в чин майор. От 1905 г. е началник на строево-домакинската част в Артилерийската инспекция. През есента на 1905 година като майор от генералния щаб Жостов става първият военен аташе на България в столицата на велика сила – Виена. На 18 май 1906 година е произведен в чин подполковник. През април 1907 г. е приведен от артилерията в Генералния щаб. По-късно от ноември 1907 до 1909 година е военен аташе в руската столица Санкт Петербург и в Париж (от декември 1907). След завръщането си от Париж е в свитата на цар Фердинанд.
През февруари 1909 г. подполковник Жостов е назначен за началник-щаб на 8-а пехотна тунджанска дивизия, а през януари 1910 г. за командир на 3-ти артилерийски полк. На 4 септември 1910 г. е произведен в чин полковник, а от 14 март 1912 година полковник Жостов поема поста началник на Школата за запасни подпоручици.[3] През юни 1912 година като пратеник на правителството участва в заседанието на Серския революционен окръг в родното му Гайтаниново, на което дейците на ВМОРО взимат решение активно да подкрепят българските части в задаващата се война.[4]
Балкански войни (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]
По време на Балканската война (1912 – 1913) е началник-щаб на Трета армия, която се отличава в Люлебургаско-Бунархисарската операция и в битките при Чаталджа. В сраженията при Люлебургаз и Чаталджа изпълнява длъжността началник на щаба на съединените 1-ва и 3-та армия. След примирието е военен съветник в делегацията, преговаряща в Лондон по подписването на Лондонския договор (1913).[5] В Междусъюзническата война (1913) отново е началник-щаб на 3-та армия. След Букурещкия мирен договор (1913) е назначен за командир на 1-ва бригада от Седма Рилска дивизия. От 25 април 1915 година до края на август 1915 г. Константин Жостов е командир на 7-а пехотна рилска дивизия. На 15 август 1915 година е произведен в чин генерал-майор. На 15 септември 1915 г. е назначен за началник на Щаба на Действащата армия.
Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]
През Първата световна война (1915 – 1918) е началник-щаб на армията и като такъв нерядко се противопоставя на исканията на съюзническото германско главно командване. Има големи заслуги в планирането и ръководството на бойните действия на българската армия в Сърбия и Македония през есента на 1915 г.
Генерал-майор Константин Жостов умира на 30 август 1916 г. в Кюстендил от възпален апендикс по време на Леринската операция на Първа армия. Последните му думи са „Падна ли Чеган?“[6][7][8][9]
Погребан е в Централните софийски гробища.[10]
В негова чест между 1941 и 1944 г., когато Скопие е в рамките на България, днешният скопски квартал Гьорче Петров носи името Жостово, а между 1934 и 1951 година село Долно Сингартия, днес Хаджидимово, също се нарича Жостово.
Семейство[редактиране | редактиране на кода]
Бащата на Константин Жостов – Андон Жостов – е активен участник в борбите за църковна независимост. След Руско-турската война семейство Жостови се установява в София, където Андон Жостов става свещеник и приема името Антоний. Константин Жостов има братя – генерал-майор Димитър Жостов и полковник Спас Жостов. По линия на съпругата си Людмила е зет на Димитър Моллов и шурей на проф. Владимир Моллов и проф. д-р Васил Моллов. Има две дъщери.
Памет[редактиране | редактиране на кода]
На генерал Жостов е наречена улица в квартал „Лев Толстой“ в София (Карта).
Военни звания[редактиране | редактиране на кода]
- Подпоручик (27 април 1887)
- Поручик (18 май 1890)
- Капитан (2 август 1894)
- Майор (2 май 1902)
- Подполковник (18 май 1906)
- Полковник (4 септември 1910)
- Генерал-майор (15 август 1915)
Награди[редактиране | редактиране на кода]
- Орден „За храброст“ III степен, 2-ри клас
- Орден „За храброст“ II степен (1916)
- Орден „Св. Александър“ II и III степен с мечове по средата
- Орден „За военна заслуга“ IV степен, V степен с корона
- Орден „За заслуга“
- Германски „Железен кръст“ за храброст, I степен
- Османски орден „Лиякат“ със звезда за военни заслуги, 18 декември 1915[11]
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| Стойо Жостов | Иванка Сарафова | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Андон Жостов (1842 – 1903) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Константин Жостов (1867 – 1916) | Димитър Жостов (1868 – 1935) | Спас Жостов (1881 – 1925) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 51 – 52.
- ↑ Алексиев, с. 19
- ↑ Алексиев, с. 21
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 163 – 164.
- ↑ Алексиев, с. 24
- ↑ Марков, Георги. Голямата война и българският ключ за европейския погреб 1914 – 1916, София 1995, стр. 272.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 339 – 340.
- ↑ Захариева, Снежана, Флорика Велева. Генерал Константин Жостов – историята на един достоен българин. в: Военноисторически сборник, 2007, 3, стр. 27 – 31., архив на оригинала от 5 февруари 2009, https://web.archive.org/web/20090205104422/http://vi-books.com/vis/vis7/vis7.3/VS-3_07.pdf, посетен на 6 февруари 2010
- ↑ Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 115
- ↑ Революционери, поборници, военни дейци // София помни. Посетен на 1 ноември 2021 г.
- ↑ Коев, Илиян и др. Българо-турски военни отношения през Първата световна война. Сборник от документи (1914 – 1918), София 2004, с. 517
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Алексиев, Кирил. Генерал Константин Жостов – един достоен български офицер. Благоевград, Издателство „Ирин Пирин“, 2019. ISBN 9879548505895.
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 311.
- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
| Климент Бояджиев | → | началник на Щаба на армията (7 септември 1915 – 30 август 1916) | → | Иван Луков |
