Константин Лукаш – Уикипедия

Константин Лудвиг Лукаш е български офицер (генерал-лейтенант), началник Щаба на войската на българската армия в периода 11 август 1941 – 11 май 1944 г. Син е на Лудвиг Лукаш, чех по произход емигрант от Чехия в края на 19 век, намерил работа в България. Майка му Теофана Тодорова е пловдивчанка.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Константин Лукаш е роден на 16 септември 1890 г. в Пловдив. През 1909 г. завършва Военното училище в София, на 22 септември е произведен в чин подпоручик и назначен за командир на взвод в 21^-ри пехотен полк. По-късно служи последователно в 17-и пехотен доростолски полк, Школата за запасни офицери, 2-ра военно-инспекционна област. През 1926 г. г. е назначен на служба в 9-а пехотна дружина към ША, от 1928 г. е инспектор на класовете във Военното училище^[1], след което през 1931 г. е назначен за началник-щаб на 6-а пехотна дивизия^[2], а от следващата година е адютант на Цар Борис III ^[3]

По-късно същата година полковник Лукаш става началник на Пехотната школа^[4], след което същата година е назначен началник-щаб на 4-а военно инспекционна област^[5], а от следващата година е началник на Школата за запасни офицери^[6]. По-късно същата година е назначен за командващ на 1-ва пехотна софийска дивизия^[7] На 3 октомври 1936 г. е произведен в чин генерал-майор и през 1938 г. е назначен за началник на 1-ва военноинспекционна област^[8]. През 1940 г. е произведен в чин генерал-лейтенант. От 1941 г. е началник-щаб на войската, а от 1944 г. е главен инспектор на войската. През 1944 г. е уволнен от служба.^[9]

След като идва на власт новото правителство на Отечествения фронт начело с Кимон Георгиев на 13 септември 1944 г. Константин Лукаш е уволнен от армията със заповед на министерство на войната и излиза в запаса. На 21 септември 1944 г. по заповед на новия началник на военнополитическия отдел на военното разузнаване РО-2 подполковник Александър Починков Лукаш е арестуван и подведен под съдебна отговорност по наредбата за т.нар. Народен съд. През септември 1944 – февруари 1945 г. се намира на разпит в Москва, където органи на съветското военно контраразузнаване „СМЕРШ“ го разпитват за дейността му като началник-щаб на войската и въпросите около разузнавателната група на Александър Пеев с името „Боевой“. През февруари 1945 г. Лукаш е върнат в България със становище за предаване на Народния съд. Въпреки опитите на Лукаш да се спаси от присъда с помощта на брат си Любен Лукаш – ползващ се с благоразположението на съветското военно командване, те излизат безуспешни защото и брат му се дистанцира от него.

Осъден е на смърт от Четвърти върховен състав на Народния съд и е разстрелян на 15 март 1945 г.

Присъдата е отменена с Решение №172 на Върховния съд от 1996.

Генерал-лейтентант Константин Лукаш е женен и има 2 деца. Синът му Любен Лукашев (р. 15 април 1919 в Пловдив) е подпоручик (16 юли 1941, 60 випуск) и поручик (16 юли 1944) от 1-ви армеийски артилерийски полк (1941 – 1944).^[10]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

• Подпоручик (22 септември 1909)
• Поручик (22 септември 1912)
• Капитан (1 октомври 1915)
• Майор (1 април 1919)
• Подполковник (6 май 1923)
• Полковник (15 май 1930)
• Генерал-майор (3 октомври 1936)
• Генерал-лейтенант (1940)

Награди[редактиране | редактиране на кода]

• Военен орден „За храброст“ IV степен, 2-ри клас
• Орден „Свети Александър“ с мечове по средата, III и IV степен
• Народен орден „За военна заслуга“ II, III, IV и V степен с корона и военно отличие

Източници[редактиране | редактиране на кода]

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 188.
• Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

• Генерал – лейтенант Константин Лукаш Архив на оригинала от 2012-03-06 в Wayback Machine.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

• Портал „Военна история на България“